РОДИНА
РОДИНА
Ограбена и поругана,
предавана от чужд и свой,
аз пак те нося като рана,
спечелена в неравен бой.
Съдбата ми до днес е пълна
с любов, признателност и жар.
дано във твойта пръст покълна,
подобно стръкче минзухар.
***
Над нас вилняха смерчове трагични
и богове зоваха ни на съд -
Българийо, не с камъни километрични,
а с кости е белязан твоя път.
***
Не може да се стигне свободата
без храбростта на цял един народ.
Тя никога не е във календара дата,
а смисъл и на смърт, и на живот.
ОСНОВИ
Основите нали отколе са налети,
дори бетонът вече отдавна е узрял.
Защо дохождат нощем тук мъртвите поети,
кръстосали оброчно револвер и кинжал?
Аз другарувах дълго със длъгневски щурчета,
препъвах се в стърнища и падах във бразди.
Пред мен вървяха моите загинали поети.
И под лъча на техните звезди
заветните им стихове прочетох.
А Господ Бог с печал ме възмезди.
ОБИТЕЛ
Обител имам и във нея
живея за добро и зло.
Щурци за мене вечер пеят
обредното си опело.
Битува моята държава
на пост, молитва и вода.
Не от просия преживявам,
а сам от себе си крада.
ДАЛИ
Дали ще срещне пътят ми по пътя си бълбуче,
дай Боже, непомътено дори с очи.
Все още бродя, диря към красотата ключа -
ела и отключи!
Очи да се препълнят, душа да се обсити
в тракийския пейзаж.
Безбожник, аз в тревите покорно коленича
и шепна: “Отче наш…”
А във дланта ми пъпли самотна богомолка
и аз усещам гъдел, молитва на листа.
Животът е създаден от разчленена болка,
любов и красота.
Не знаете ли колко -
попитайте пръстта.
НЯКОЙ ДЕН
На Калоян
Някой ден кръвта ще ти припомни
истината с вехтия си зов:
Ти живя във дом като бездомник,
а, обичан, расна без любов.
Родовата памет ще извика
помисли, и чувства, и слова…
Не забравяй! Още нийде, никой
не е избягал от това.
СВЕЩ
Ако свещта вдън Храма ми погасне,
не ме тешете с людската си жал.
Когато Господ бог ни е създал,
за всички, днеска скръбни и нещастни,
била му нужна само шепа кал.
***
Полюшва вятър от Загоре
на кестени зелената вода.
Печал, печал, ти моите очи отвори
за радост и беда.
Къде ли лодката на моя ден ще спре?
Спаси ме детелиново море
на родното Загоре.
Аз пак очите си на листа бял бода.
А дрипавата моя свобода
за къшей хляб се бори.
***
Виж, бездомното куче
броди с поглед унил.
Този свят е заключен,
а животът е мил.
То не лае, не хапе,
овъргаляно в кал.
От окото му капе
безизходна печал.
Еднооко, то пита:
Где си, залък и днес?
Една дама го срита
и обиди го: “Пес!”
А си беше тя кучка,
със гердан и от род.
Просто делнична случка
в този кучи живот.
ОБЛАК
На Кристина
Ако видиш облак черен,
на дъжда не вярвай ти.
Той дохожда лицемерен,
отпрати го, отпрати.
Спри под сенките вечерни
в час патриархално тих.
Слушай: от щурците черни
се отронва светъл стих.
Във селенията Божии
и сега, а и преди,
тъмната душа не може
бяла песен да роди.
***
Пак спохожда ме нощем, Боже, глад за поезия,
просто нямам покой.
А в душата навлезе
и заблъска прибой:
Колко малко родилки, колко много ковчези,
Боже - Господи мой…
ОГЪН
Люлее огънят крила,
небето го зове: “Ела!”
Но към самия Млечен път
не пламъкът - лети димът.
А огънят криле му дал,
превръща се на въглен бял.
Така и любовта, любима,
отлита, без криле да има.
***
Свечерява, едва свечерява,
иде полъх на пушек и бъз.
слънчогледите палят жарава
околовръст.
Заприиждаха спомени сънни,
те танцуват, лудуват, дойди!
И смехът ти сега ако звънне,
ще сме заедно, както преди.
Чисти, весели и бездънни,
днес къде сте, оттекли води.
КОЛЕТ
На Вера и Илко
Злото време, приятели, знам, ще отмине,
ще прочистим реките от зловонна вода.
Пустошта с общи сили ще превърнем в градини,
и щастливи ще кажем: “Добър ден, Свобода!”
Но това ще е дълго, но това ще е мъчно -
нека тръгнем в гърдите със призвани сърца.
Да, ще станем човеци и ще бдим неотлъчно
над цветя и деца.
С гръм ще паднат прегради, ще се скъсат окови,
Чиста, Свята Република ще изгрее за нас,
ако тръгнат на поход милиони любови.
Хей, бъдете готови, иде звездният час.
Ей така си мечтая, както всеки поет.
Но не чакайте, братя, няма кой да изпрати
свободата в колет.
