Емил Кръстев

Седи си човекът по чехли в хола, чете книга и си води бележки в тетрадка, интелигентен човек, научен работник!, а на външната врата се звъни. Две усмихнати, здрави момчета го поздравяват и му съобщават, че са прочели обявата му за продажба на гаража. Научният работник се мръщи, умът му е още в книгата и бележките в тетрадката - сбъркали са, не е давал никаква обява, момчетата обаче размахват изрезка от вестник, съобщението е точно за неговия гараж. Научният работник започва да нервничи, хич не мисли да продава гаража, а и знаят ли колко струва сега гараж на сто метра от НДК? Момчетата окръглят очи, колко струва? Научният работник също не знае, но решава да разкара натрапниците с един удар и казва цената на целия апартамент, толкова пари няма да видят през целия си живот. Момчетата кимат, извиняват се за безпокойството и си тръгват, а на другата вечер научният работник вече седи пред телевизора, харесали са му доклада и е в чудесно настроение. На вратата се звъни и отново същите момчета, но този път с тях е още един, пак така едър и мускулест, но не толкова усмихнат. Поздравяват го, честитят му изгодната сделка и му показват готовия нотариален акт за продажба, заверен и подпечатан, и размахват пачките - всичко е уредено, подписвайте и грабвайте кайметата! Научният работник отначало е смаян, после им вика да се махат, но момчетата го избутват назад в антрето и вече и тримата не са толкова усмихнати. Той сам е определил цената, те не са се пазарили и да не се опитва сега да ги изиграе, защото не са свикнали. И още неща му казват, ако се наложи, и му правят някои неща, но си тръгват с подписан нотариален акт, а след два месеца инфлация - с пачките, които са оставили, можеш да обядваш в пицарията, но за вечеря едва ли ще ти остане - ама Ламбрето какво се е накокошинил и премлясва доволен, като че той е изпратил компанията и сега освен половин или четвърт милион има и гараж в центъра!. Усилията му да се изразява оригинално го развеселяваха, а от обяснението, че преди години Косьо го е измъкнал от доста деликатно положение, а сега е без работа и той се чувства длъжен да му помогне, му идеше да се разсмее с глас. На това занесено инженерче му казваш обичам те, и то ти се хвърля да те прегръща, а той ще го кара да обикаля пазара като горски пазач, няма ли да му даде и въздушна пушка? По-добре да търси друг начин да връща услугата, а те да уточняват процента за борсата и да си стискат ръцете - а Ламбрето угаси полицейската искра в очите си, заобиколи бюрото и го потупа по рамото, с тебе ще работим много години, Марто, сега тичай да харчиш, в понеделник те искам тука в седем. И когато Мартин хващаше дръжката на вратата подвикна:

- Не ми каза колко плати на онези тримата.

- Какво?

- Дето продаваха моите консерви.

- Аха. По двайсет стотинки на консерва.

- Значи можело тебе да те спазаря за трийсет стотинки. Хайде, в понеделник в седем. И не забравяй да говориш с Косьо.

Виж ти, Ламбрето се оказа веселяк! - и макар вътрешният му глас да крещеше вземай автобуса до Илиянци и накупи същите боклуци десет пъти по-евтино, хукна по лъскавите магазини и от последния бутик излезе нов, почти непознат и на самия него, човек - маркови дънки, кожено яке, фирмени маратонки, тениска с надпис I don’t love You! Сега в това дюкянче за бижута, няма само Ламбрето да се кичи със злато я!, щото нали Лори го учеше, че е достатъчно да се облечеш като от списание и вече се държат с тебе като с персона - знаел е кандидатът за европеец защо се прави на човек с платинена кредитна карта, а? Ех, Лори, голяма работа си, ама ще си останеш с приказките за боинга и поетическите лигавщини, образно казано - извинявай, де - защото, за да литнеш с крилете на мечтите, не ти трябва реактивен самолет, и делтаплан не ти трябва. Достатъчно е да си дадеш сметка, че Калифорния е кукнала в София, и в джоба си напипваш истинска кредитна карта, но това ти трудно ще го разбереш, щото си повече немец вече, а сега към вкъщи и причаква съседа от долния етаж, който тогава го черпи само три чая, макар и с кроасан, но на времето сам предложи да плати ремонта на адвокатшата, че имал за по-важни неща да си къса нервите. Вече се поздравяваха като се срещнеха по стълбата или в магазинчето и той се възторгваше от слънчевия ден, а съседът отговаряше, че такава топла пролет не помни от двайсет години, но в очите му се мяркаше някакво очакване, дали не го проверява наистина ли има желание да си припомнят историята с банята на адвокатката или просто се мъчи да го издои с една-две черпни, май е второто, а? Изглежда проницателен, но след малко ще го заведе на обяд в пицарията на ъгъла и ще му покаже, че не е толкова скъсан и истината, която е усетил, докато посръбваха чай, не е истина, ама не, първо при Петя да й плесне на бара хилядарката и да я изгледа както Лори служебния защитник. Ще я покани с мъжа й на барбекю в Ловния парк, да знаеш как са го ремонтирали!, а и да зарадва Косю, че Ламбрето му е намерил работа на пазара да дебне крадливите търговци, може и пушка да му даде, това е майтап - но Петя го погледна стреснато, какъв пазар?, каква пушка? Ами уплашили го, че на някакъв мухльо му взели гаража, но пазарът не е научен работник пред засмени мутри, на пазара се иска тарикатлъци, които той, Мартин, ги умее най-добре, а за пушката е само така, образно казано и… - но Петя го прекъсна да каже на Ламбрето да си гледа краставиците и да не се грижи за мъжа й. И вкаменилото й се в миг лице се отпусна - с тази златна верига на врата изглеждаш като тежкар, наистина ли е златна? - и вкусът на многогодишна дъвка в устата му се заменя от сладката горчивина на натуралния шоколад, после мед, чак неприятно сладък, ей!, друго си е Петя да те похвали, а съседът ще почака. Да зарадва и Валю, щото той се съмняваше, че ще видят някаква стотинка от Ламбрето, милионерите така са станали милионери, Марто, като са прибирали надниците на такива като нас, и мърморенето му беше разтревожило и него, но ето, че черногледството му се оказа смешно както всичките му приказки, а кога стигна до Южния парк? Ето и кафенето при входа. И компанията на Плъшока. Днес е особен ден, днес той е тежкар със златна верига и вкус на шоколад в устата, що да не им вземе акъла? - и вътре се разкашля от дима, който се стелеше над масите, подаде ръка на Плъшока, кимна на ватерполистите, усмихна се на Нина и момичетата около нея, за пет-шест години са заприличали на лелки. Поръча си портокалов сок с водка - в Германия по това време пият само сок с водка! - и като се смая гръмогласно, че госпожиците са същите както на абитуриентската вечер, близо час ги забавлява с истории от акцията му по заселване в Европа, но по едно време усети, че остроумието му не прави впечатление, кой го караше да идва при тези чукани! Надигна се и попита кога може да ги намери тука, за да знае, ако реши да се отбие с приятели, да е по друго време и излезе с настроението на спечелил в бинго - нали всички тези фукли щяха да стават манекенки! А щом така и така е дошъл, да намине край лунното притегляне.

Ето ги пейките с изтръгнати седалки, двете бездомни кучета, които май са се родили така, изтегнати на слънце, зад гърба му останаха столчетата като гъби край брега и вече крачеше по алеята, където десетгодишен се учеше да кара колело, а сега ходеше по нея тежкарски, както забеляза Петя. Златната верига, за която е почти сигурен, че е златна, блести на слънцето и припява - само тежкарите носят такива вериги, Марто - а земята потръпва под стъпките му, сякаш динозавър крачи към езерото. Огромен като двуетажна къща, клати глава дружелюбно, не мисли на никого лошо, но всеки бърза да се дръпне от пътя му в храстите, гот ли е да бягат от тебе? По-скоро е тъпо, кой ги знае какво клюкарстват в храстите, но има и нещо сладко в това да те гледат и да си шепнат завистливо - нов тежкар се излюпи!, а на тебе ти иде да литнеш и ето още една загадка - ходиш, като по луната, а земята се тресе под краката ти. Къде е Лори сега да види, че номерът не е да вървиш тежкарски по улиците на Франкфурт, а сърцето ти да се свива да не би да мернеш някоя дупка в асфалта и боингът да изхърка и да забие нос в пистата преди да е излетял. Не ти трябват нито самолети, нито делтаплани, Лори, достатъчно е да повярваш, че Калифорния е в София и фю-у-у-у - със свръхзвукова - защо се сети за Лори, май не му е минало още от чакането при бариерата. Вече заобикаля езерцата и вижда полянката отзад с обърнатия шезлонг, и рекичката, която се беше оказала кална вада, където се беше пъчил пред Диляна какви скокове може, за да събере кураж да я целуне, а миналия път опита да повтори подвизите си от преди петнайсет години, но бирата с водка при Пепа го накара да се види като балерина на забавено видео, лунно притегляне! Хайде сега отново и да се смее на себе си, че толкова време не намери смелост да дойде пак тука - ама и от толкова малка глътка ли бе?

Левият му крак се беше оттласнал от земята, десният се протягаше да стъпи върху камъка отсреща, а той висеше във въздуха и гледаше водата под себе си, която блестеше в зелено, вятърът откъм бензиностанцията ли го клати като хартиена реклама? Разпери ръце, наклони се полека назад и стъпи обратно в тревата, а земята потрепери като под стъпка на динозавър, халюцинации?, или е станал сомнамбул?, или се побърква?, значи миналия път е било истина? От малък живее с чувството, че ще му се случи нещо особено, страшно или любопитно, още откакто започна да се пита и той ли ще умре, как тъй ще умре, нали ето го, тича по стълбището, а вчера падна с колелото и сега накуцва с превързано коляно, вижда дланта си. Обръща я, взира се в пръстите, мърдат и като забиеш нокът в тях боли, а после ги няма и от тези мисли нощем ставаше да диша на прозореца и след години така гледаше ръката на баща си, покрит с цветя върху масата, значи повече не може да отива вечер в стаята му? Да сяда на леглото и да подсмърча, че големите слизат през междучасието на техния етаж да опердашат за забавление някой от техните класове, защо не го вземат да играе футбол на двора, Диляна го подиграва, че й стига до веждите - и баща му да затваря пишещата машина и да го успокоява, че един ден и той ще учи на горния етаж, но тогава да не прави на другите нищо, което не иска те да направят на него. Но и да не се оставя да му правят нещо, което другите не иска някой да им направи на тях и ако се наложи, с юмрук в ченето, а Диляна просто я е яд, че не я пускате в момчешките игри - и побойниците вече не го плашеха, а на Диляна се готвеше да се изсмее, че каквато е върлина, ще остане стара мома, това го беше чул от майка си за съседката им от горния етаж, когато им наводни кухнята. А сега само ще си спомня присвитите му пръсти на дясната ръка между розите върху масата в хола и двамата му чичовци отстрани, които с погребални физиономии спореха приглушено кой модел тойота е станал кола на годината, дали и неговата ръка някой ден ще лежи така между розите? И после нищо, ама нали я пипа, ето, стиска я с два пръста, удря я с другата длан, не е възможно!, но кого да попита?, защото веднъж в двора на училището подвикна на Валю - какво става като умреш?, а той тичаше към момчетата, които тъкмо се разделяха на два отбора, и само се изсмя - ами ядат те червеите и толкоз. Изчерпателен отговор. И най-важното - ясен. И все по-рядко ставаше нощем да диша на прозореца, но му остана предчувствието за нещо особено, което ще му се случи някой ден - и ето го този ден!

Това било особеното значи, побърква се. А може и да не е точно това, хайде вкъщи пред телевизора с петте канала, отваря една бира - защо пък само една? - и никакви езерца, никаква полянка, никакви водни кокошки и момиче, което е целувал преди толкова време, всъщност целуна ли я наистина? Да я пита нея, ще се развика, че си измисля оправдания защо така и не се престраши да сложи ските, пъзльо такъв!, но няма да я пита. Холандският отбор отдавна е издухал спомените й за шавар и водни кокошки, нали в Холандия е много ветровито, хайде при телевизора и бирата, която сигурно няма да бъде само една, но няма нищо страшно да опита още веднъж, привежда се, отскача от единия бряг на вадата, стъпва на другия и тича към обърнатия шезлонг да огледа дали водните кокошки още снасят яйцата си в шавара, но отново увисна разкрачен над водата. Няколко секунди стоя неподвижен, очакваше всеки миг да цопне до коленете във вадата и размаха ръце да не се катурне, но се усети много по-стабилен от първия път, я виж ти! Разкърши рамене, поизпъчи се, пое си дъх, я виж ти! Ветрецът откъм бензиностанцията се усили и го тласна бавно към полянката, а на него му стана приятно, я виж ти! Езерото блестеше на половин метър под маратонките му, я виж ти! Оранжев гол охлюв се подаде иззад буца пръст, изпълзя от другата й страна и продължи пътя си, отдясно прелетя сврака, зеленоглавките в езерцето плеснаха с криле и излетяха тромаво, я виж ти!!! А той си глътна езика - щом се върна чак до погребението на баща си! - и вятърът се опитва да го натика в храстите, а на него му се иска да стигне при враните, които кръжат с крясъци край короните на дърветата, и да погледне оттам двете езерца и полянката, шавара, нагазил до кръста във водата, а може би сред него и пра-пра-правнуците на онези водни кокошки, покрай които някога се беше вредил да целуне едно момиче. Дали ако олекне малко, няма да успее? Да изхвърли нещо, но в джоба си напипа само два билета за тролей, да си събуе маратонките? Да свали якето? И двете идеи му се сториха добри, но маратонките тупнаха една по една в тревата, якето се приземи до тях, а нищо. Какво друго? Тениската. Хвана я с две ръце и я съблече рязко през глава, а отвътре му идеше да запее - наистина страхотен ден, Ламбрето му плати всичко. И се разлюля и приклекна, какво става? Някаква сила го беше подхвърлила още половин метър нагоре, от тука, ако падне, вече няма да се отърве само с намокрени панталони. Вятърът ли го издуха? Или въздухът се разреди изведнъж? Ето ги дърветата вдясно, отстрани огледалото на езерото с катерушките на брега и двете майки с колички на алеята, отляво шавара в другото езеро, а в тревата проблясва жълтеникава нишка, я виж ти! Тази верига наистина ще излезе златна само на цвят, иначе щеше ли да се скъса като си съблича тениската, ако беше тенекийка обаче, щеше ли да олекне толкова без нея, че да подскочи?

След час седеше в широкия пластмасов стол в задния двор на Валю, късаше листа от клоните на вишната, които се навеждаха да опрат десетте столевки от Ламбрето на масата, и довършваше разказа си как влязъл в кафето при Плъшока, а там хората му опъват трева и веднага избягал при езерото да му се вентилира главата, излегнал се на един шезлонг и се понесъл над храстите, вятърът го подухвал ту насам, ту натам, а на него му се искало от върха на тополата да скочи във водата, като ти е опушен мозъкът, какво ли не ти се привижда, нали? - и се надяваше Валю да се изсмее, че в чужбина е започнал да надига бутилката, но още с първите му думи доскорошният помагач на пазара забрави за парите, които му се падаха от консервите, виж го ти, откога не го интересуват едрите банкноти? Изтича в къщата, върна се с две бири и нарязан кашкавал и се отпусна в отсрещния стол - чувах за Плъшока едно-друго, но чак за трева не вярвам, започвай от начало! - и слушаше внимателно, само от време на време го прекъсваше да уточни някоя дреболия и го караше да продължава от същото място, ама той дойде при него да чуе, че наистина е бил замаян от хашиша! Още четири бири и да повтори всичко, този път по-бавно и да не изпуска и най-малките подробности - каква стана, да не се наложи да вика лекар за Валю?, но отстъпи и описа пак смайването си, когато се опита да прескочи вадата и увисна във въздуха пред една клонка, която завираше листата си в носа му, и как през главата му минаха парчета от живота му, като пропусна, че някога се е консултирал с него какво става след смъртта, после как помисли, че е от падналата златна верига и за по-сигурно събу и дънките и се чу да шепне високо - сигурно е дупка в гравитацията… Всъщност защо пък не, днес е особен ден, приключи акцията по пазарите, а Ламбрето му предложи да станат съдружници… и някой сякаш го ритна в задника, а клонката вече драскаше коляното му. Свраките прелитаха над него и с крясъците им в главата му се промъкваше опасна мисъл - дали, пък? - и се опитваше да я напъха в някое тъмно кюше на мозъка си, но тя се измъкваше и му се струваше все по-малко опасна, защо пък да не… Облиза устни, изкашля се и каза високо, да го чуят от другата страна на алеята - той не е някой от онези, дето ще им дадеш хиляда лева и повече няма да им видиш очите - и вече подритваше клонката, която се опитваше да му гъделичка чорапа, виж го ти Ламбрето! Как е надушил, че Калифорния се е преместила у нас и само да отвори прозореца, ще я види да му маха засмяна от тротоара - а клонката се протягаше да достигне стъпалото му, смята ли Валю, че е за психиатър?

И той е един глупак, пишман автомонтьорът ей сега ще се ухили и утре новината за побъркалия се съученик ще стигне чак до Плъшока!, очите на Валю обаче овлажняваха и по лицето му се изписваше истинска обич. Запали крушката, която висеше от клоните на вишната, изтича за трети път в къщата и се върна този път с бутилка уиски, от запасите на баща му е и той го е предупредил, че ако ги пипне, ще му счупи ръцете, но случаят си струва риска. Марто да опъне една глътка за начало и да си отпусне душата, изобщо не става дума за халюцинации или наркотици, а глупостите за психиатъра да ги забрави, защото се мота доста време по чужбина и изтърва промените тука, такива неща се случват всеки ден. И не че сутринта научаваш за няколко милиона наследство от умрелия ти вуйчо в Канада, за когото не си чувал, на обед каниш къде кого видиш в ресторанта и изхарчваш всичките си спестявания, ха!, три хиляди, тебе те чакат шест нули!, а до вечерта оставаш пак с една заплата и нотариално заварен документ, че даряваш наследството на регистрирана преди два часа благотворителна фондация, и устен ангажимент от управата й да гарантира живота ти при извънредни обстоятелства, такива случки вече никого не учудват. Дошло е времето на всичковъзможното - и напълни отново чашите.

- Помниш ли Коцето от Б клас? Живееше тука, през две къщи. Онзи с кучето и омазаните панталони. Все такъв усмихнат като напикан, а момичетата му се подиграваха да си изплете бански гащи от кучешките косми по фланелата. Не го взеха войник и влезе в университета в Търново. Не че завърши, след две години пак го гледах да подтичва с кучето и същите омазани панталон, но между кандидат-филолозите се научил да си води дневник. Там всички си водели дневници. Една вечер мина от тука и ми се оплака, че е постъпи като закупчик или нещо такова в чорапната фабрика. После научих, че директорът го съкратил, прекръстил длъжността му на отговорник по маркетинга и назначил племенницата на секретарката си. Коцето търсил няколко пъти профпредседателя, но все не го намирал и накрая един от членовете на профкомитета го посъветвал да опита в редакцията на някакъв вестник, а там редакторът му се изсмял, че на ден при тях идват по двайсет души като него и да не си губи времето, ами да бяга в частния сектор. А той се прибрал и като подсмърчал от несправедливостите в живота описал в дневника си и директора, и секретарката, и племенницата. Че и редактора във вестника. И колко тежко му било на душата сред такива неморални, алчни, безскрупулни, студени хора и не било възможно да няма поне малко правда на този свят. На другата сутрин му се обадил онзи член на профкомитета, че на Цариградското пиян шофьор смачкал колата на директора. Рязали ламарините, за да извадят тялото. След два дни на погребението дочул, че предната вечер двама наръгали с нож секретарката, била в болницата с опасност за живота. Вечерта пуснал телевизора и гледал репортаж за взривения джип на някакъв бос от месарския бизнес. Показали тялото на боса и с него младо момиче, ами това е племенницата на секретарката! И някак не се изненадал, когато в следващия брой на онзи вестник се появил некролог от редакционния състав за непрежалимия им колега, дългогодишен завеждащ-отдел “Социална справедливост” и изключително талантлив репортер, починал от инсулт на работното си място.

Валю поклати шишето срещу лампата, на дъното беше останало не повече от глътка - дали да не ровне отново в запасите на баща си?, но реши, че ръцете ще са му нужни и за по-нататък, и продължи, че всички тези случки накарали Коцето да се размисли и на другия ден отново потърсил председателя на профсъюза. Този път той го посрещнал с минерална вода и уверенията, че профкомитет не бил съгласен с уволнението му и самият той няколко пъти бил говорил с директора, лека му пръст, но директорът бил особняк и като си навиел нещо, не можеш го разубеди, а точно в този момент било някак неудобно да се повдигат обвинения срещу покойника. Нека Коцето му се обади след няколко месеца, най-добре след половин година, а той обещава да пази мястото на отговорник по маркетинга свободно, но този Коце вече не бил онзи Коце, на когото момичетата се смеели. Изтичал вкъщи и извадил дневника, а следващата вечер профпредседателят си тръгнал от фабриката и никой не го видял повече, говорело се, че тайно въртял своя фирма, която имала вземане-даване със също такива неизвестни фирми и било дошло времето да си уреждат сметките. А Коцето се разхождал усмихнат, но вече не като напикан, сега ще се позамислят като им хрумне да сменят длъжността му или да му подхвърлят за фланелата, обаче частният сектор не бил за него, а и ако изключително талантливият редактор можел да дава умни съвети, нямало да се тръшне от инсулт на бюрото си, затова постъпил в склада на цигарената фабрика, но след месец направили ревизия и главният счетоводител го натопил, че е откраднал не знам колко хиляди стека с цигари. Този път Коцето хич не опитал да обяснява на следователя, отворил дневника и записал как забелязал още първите дни главният счетоводител да води някакви хора да оглеждат стелажите в склада и единият си отбелязвал нещо в тефтерче, а и завеждащият склада, и заместник-директорът, и изпълняващата длъжността директор, и двамата шофьори, и портиерите знаели каква е работата, но си мълчали. Следователят пък уж започнал преписка, но само прехвърлял хартии от чекмедже в чекмедже и нищо, и той е комбина със счетоводителя! - и после показал на Валю записките си, а в понеделник го завел пред входа на цигарената фабрика да му покаже, че правосъдието излиза от химикалката му - Валю скочи прав, случаят заслужаваше да пренебрегне семейното табу върху алкохолните запаси, но авторитетът на баща му все пак надделя и отново седна.

- Ще повярваш ли, не беше станало десет часът и изведоха главния счетоводител с белезници. Ето за това ти говоря. Още като четях дневника ми мина през ума, ще стане страхотно шоу! Представяш ли си, половин час преди началото Коцето влиза при звероукротителя да му развива теорията си с каква интонация да говори на лъвовете, за да се покланят едновременно на публиката и онзи му пуска лъвицата да си поиграят. Намърдва се в стаята на акробатката, докато се преоблича, и тя го изритва с изискани псувни. Спира при илюзиониста да му обяснява как се вади заек от шапка и той му измъква мишка от ухото и я пуска във врата му. И Коцето всеки път тича в клозета и пише в дневника, а завесата се вдига, аз се появявам на арената и чета оплакванията му от човешката природа. И бам! - от трапеца пада акробатката. После - у-у-у! - лъвицата захапва звероукротителя. Ах! - от шапката изскача вместо гълъб терорист и застрелва илюзиониста. Но в Европа няма да се съгласят, там имат закони за защита на всичко. А твоето е номер за милиони! Може да включим и екологичен момент - и той дойде при това куку да търси спасение от инцидентно дрогиране? Няма смисъл да му казва най-важното - като се приземи на поляната и забърза насам, си даде сметка, че продължава да се чувства леко както между крясъците на свраките, а все така стъпва тежкарски като динозавър. Трябва да го обмисли сам в креслото пред угасения телевизор и с бутилката шнапс, която беше купил в Германия, и я пазеше за изключителни случаи. Това ли е боингът на Лори? - и изпива една-две глътки, - но хич не приличаше на реактивен самолет - още една-две глътки, - значи е делтапланът - пак една глътка, - не, и делтапланите не се качват във въздуха като по стълба - една-две глътки - и нито реактивен двигател бучеше край него, нито го въртеше въздушно течение - една-две-три глътки - значи само от тревата на Плъшока е - голяма глътка, която се равнява на три предишни, - ама ако онова мекотело и компанията му пушеха толкова много трева, момичето на бара щеше да се рее над кафе машината като космонавт в безвъздушно пространство, докато им отваря бирите - я още една тройна глътка, но в шишето беше останала не повече от лъжичка и видя цирков купол над зеленясало езеро с провесени от горе въжета, за които са се хванали директор на чорапна фабрика, секретарка, племенница, председател на профсъюз, главен счетоводител, илюзионист с два лъва в пазвата, звероукротител на мишки, акробатка в скафандър, която се опитва да си обуе прашките, той рита с крака във въздуха, а Коцето се люлее на трапец между тях и ги чука по теметата - в чужбина не са толкова тъпи да не разрешат шоуто! Е, добре де, отваря очи и е ясно, че е сънувал, но от какво го боли толкова главата?

Наплиска се с вода, отвори прозореца и примижа срещу обедното слънце, пак под струята от чешмата и парчетата от вчерашния пъзел започваха да се подреждат - най-голямата му грешка беше, че отиде да търси акъл от Валю, ако всички автомонтьори са като него, пътищата ще се затрупат с изхвърчали от колите джанти. Но кой знае, може тайно да се е надявал, че ще стане точно това - още по-голяма глупост! Я една кока-кола, добре е да добиеш навик в Германия да си държиш зареден хладилника, и гърлото вече не го дращеше като натъпкано с пясък, след колата двойно кафе и тича към парка да провери сънувал ли е или нещо наистина се е случило, но звънецът издрънча, по вратата задумкаха юмруци и се чуха гласове. На входа стоеше автомонтьорът кандидат за шоумен, а зад него надничаше масивен, широкоплещест мъж с редки руси мустачки и късичко сако, което хленчеше, че всеки момент ще се пръсне в раменете. Няма как да не ги покани да влязат, широкоплещестият обаче се усмихна притеснен и остана на площадката, а Васил се настани в кухнята, не отказа кафето, макар че предпочитал бира и обясни, че якият отвън му докарал сутринта ръждясалата си лада да й продуха карбуратора, но не се запилял да чака някъде, а щръкнал отстрани да дрънка и докато свали въздушния филтър, Валю вече знаел, че от две години приказливият изследвал необяснимото и бил единственият специалист у нас, освен това поддържал връзки с колеги от чужбина и правел научни изследвания - задрасквал точките в списъка на необяснимите явления. На Валю главата му шумяла от снощи - ти как си, не трябваше да мешаме бирата с уиски, - а приказливият не изглеждал от тези, дето ще ти платят тройно за работа в почивен, затова го прекъснал, че той пък има приятел, който си ходи по “Царя” и казва - станах бизнесмен! - и се издига до клоните на кестена. После - вчера направих сделка за четири милиона! - и вече го гледаш над покрива на италианското посолство и това си е самата истина, защото са учили заедно от първи клас и ще правят шоу, а ако не вярва, си е за негова сметка. Майтап да става, но веднага разбрал каква беля си е взел, защото онзи се опулил, капката от носа му се проточила в нишка и попила в мустаците му. Изстъпил се, придърпал ръкавите на сакото си и протегнал ръка - Стамен Стоименов, специалист по чудесата и чудесните. И вярва безусловно в събитието, произлязло със съученика му от първи клас, защото необяснимите явления или чудесата, както ги е нарекъл популярно той, не били никакви магии или всякакви там мистики, а най-обикновени Чудеса. Забележете обаче, Чудеса с главно Ч, а потърпевшите, които той нарекъл популярно Чудесни, били съвсем като самите нас, най-обикновени хора, с тази разлика обаче, че били Чудесни с главно Ч, значи все пак не съвсем като самите нас и моли веднага да го заведе при обекта, а Валю отворил уста да го отреже - събота е!, но му светнало, че този тип може да се окаже полезен за шоуто, нали имал международни контакти, и ето ги сега тука и да тръгват.

Само тези двамата му липсваха и да се махат с чудесата и чудесните си, ако ще и с двойно главно Ч да са, а най-вече шоуто с акробатката с прашки върху скафандъра, но Валю, изглежда, беше очаквал точно такъв отговор и го издърпа на площадката и викна на русите мустачки - аз ти казах!, - а широкоплещестият явно не се сблъскваше за пръв път с подобно отношение към революционните идеи. Усмихна се още по-притеснен и започна да се извинява, че го безпокои толкова скоро след несравнимото изживяване, но за него било съдбовно да се срещне веднага с участник в автентично Чудо - забележете, с главно Ч!, - докато още не се е разсеяла Чудесната енергия и самият той бил наблюдавал само четири такива събития. В очите му личеше решителност да легне на мозайката и да не мръдне, докато го изнесат труп след двуседмично гладуване, или на секундата да изтичат до мястото на автентичното събитие при още не разсеяната енергия, а после ще му слугува до гроб - къде ги отглеждат такива стеснителни нахалници? Качиха се в ладата с продухания карбуратор и през цялото пътуване специалистът се обади един-единствен път да го попита само като си е помислел за бизнес ли е наблюдавал явлението, аха, и като се сетил как е върнал заема на братовчедка си, точно така. След половин час пристигнаха до езерото, свидетелят на четири Чудеса извади фотоапарат - той винаги носи фотоапарат със себе си, не знаеш кога ще се блъснеш в Чудото, а най-важното е фактологическият материал - и с Валю се дръпнаха настрани като съдии при опит за рекорд на Гинес, а той отиде при вадата и пое въздух, спокойно, все едно е вчера, а главата му изобщо не се мае. Подскочи напред, разпери ръце да запази равновесие и вдигна глава клонката да го гъделичка по носа. И цопна до колене във водата. Погледна специалиста по Чудеса, после Валю, пак специалиста, какво става? Излезе на тревата и си събу маратонките, изстиска крачолите си, обу се отново и смотолеви, че е нужно да се концентрира - уж нахакано, а като че се оправдава, ама и тъпащина! Застана на ръба на вадата, затвори очи, отвори ги и си повтори, че вчера Ламбрето му е предложил да го вземе за съдружник, и после е върнал дълга към Петя, той има достойнство!, а в кафенето е показал на Плъшока и хората му, че са отрепки, сега се оттласква с левия крак и вятърът го понася към храстите или поне стъпва бавно върху камъка отсреща, като че се движи по луната… и пак в жабуняка. Вдигна рамене, гузна усмивка изкриви лицето му, наистина ли се побърква? Всъщност кога се черпиха под вишната? Ами да, отиде при Валю кой знае за какво, той извади бирата кой знае защо, после и уискито кой знае откъде, като се прибираше мина от тука кой знае как, опъна се на шезлонга кой знае от какъв зор и литна при свраките и Валю няма да му се сърди, че го е занасял със сънищата си, приятелите са за това, да не ти се сърдят, но автомонтьорът мениджър се дръпна назад и измърмори, че ще направи шоуто с Коцето - значи все пак да бяга при психиатър?, зад гърба си обаче чу щракането на фотоапарата и се извиси гласът на господин Стаменов:
- Чудесно! Невиждано! Истински триумф! Генезисът на този вид Чудеса още не е изучен и отрицателният резултат е също резултат, и то много важен. Често по-важен от положителния. Възможно е, господин Мишев, вашето Чудото да е от Притеснителните Чудеса, както съм ги нарекъл популярно. В началото те се показват само пред един, най-много пред двама свидетели. Затова е невъзможно да бъдат заснети на видео. Чак по-късно се престрашават да излязат на сцената, така да се каже. И когато това стане, тримата ще направим цял филм и с него ще обиколим света. Колегите ми от чужбина са затънали в безплодни спорове защо, дали, ама възможно ли е? Но аз вече съм подал документи в съда за еднолична фирма - Научен и Експериментален Център за Обясняване на Чудеса и Чудесни. НЕЦОЧЧ. Добре звучи, нали?

Страхотно звучи и най-важното научно издържано, а той да се маха по-скоро, но Валю се беше върнал при него и му шепнеше, че Коцето е глупак, продължават по тяхното си шоу - значи му трябват две-три полупсувни, казани полутихо, за да види как полумениджърът се пъха в колата при бъдещия собственик на фирма с име като на полупознато Чудо и после да брои плочките по тротоара към вкъщи и да се чуди как го докара дотам някакъв кретен да го успокоява като разплакана госпожица. В понеделник още на разсъмване пристигна при езерата, стоя цяла минута със затворени очи, после още една минута загледан във върховете на тополите и прескочи вадата. Е, прескочи я. Застана отново на същото място, пое въздух - върнах заема! И пак стъпи на отсрещния бряг. Да опита на обратно? Скочи от камъка с рев - Калифорния! - и после подритваше жълъдите по алеята, за да не гледа ухилените хлапета между дърветата, това трева, бира, водка, хахо приятел и идиот с развалена лада е страхотен коктейл! Я да става съдружник и да си ходи тежкарски като по луната, малко ли е да го гледат завистливо от храстите, а Чудесата да ги оставя на господин Чудесния.