Люба Александрова

БОЛКАТА

Лекувам се.
Боря се.
Бягам.
Не иска да си иде.
Все си е у мен.
Чака.

Уморим ли се съвсем,
двете ще си отидем.

* * *

Тъга.
Пълзи пеперудата.

ЕСЕН

Изпровождам надалече
овдовялата луна.
Мерят скъсани елеци
трепетлика и бреза.

Няма кой да ме излъже.
Няма кой да утеша.
Есен е.
И слънце тъжно
изпълзява из мъгла.

Сенките късеят.
Скъдно
се долавя птичи глас.
И защо ли безразсъдно
е разцъфнал
този храст?

ТРАНС

                    Ще тъгувам за всяка душа,
                    пренощувала в моите мисли.
                              Владислав Кацарски

От леглото, край ъгъла свита,
се изкачвам по хълмове сняг.
Зад завесата ивична
скита
уж привичен, прозоречен свят.

Два на три е балконът -
за всичко.
За пране, за цъфтеж и за мраз.
Сред снега храбра, суха тревица
и капчукът припяват на глас.

Сур врабец по перваза подскача
над поредната шепа трохи.
Задължителна вечер провлачва
часове.
И седи ли, седи.

После тегнеща нощ се намества.
Чак леглото простенва насън.
На разсъмване люшва завесата.
А е тихо,
тъй тихо навън.

УСЕЩАНЕ

Ваза.
И сухи цветя.
Повей на вятър.
Седефени, крехки
мама и татко си шепнат.

* * *

                    На сина ми

Лозницата е в двора,
вратата - с катинар.
Едно момче говори
на камъка прастар.

Един млад мъж рисува
Мадони и Христос.
Един самотник плува
с парче дърво и кос.

* * *

Детенцето
подпира стената.
Здраво.
Стиска цветята, усмивката.
Да не паднат.
Мама и тате да го познаят,
когато
вчера
дойдат да си го вземат.

ВЛЪХВИТЕ

Преживяме край яслите на вековете -
сакати,
глухонеми,
слепи.
Но влъхвите отдавна са наемници,
а яслите -
претъпкани с клонирани издания
на Младенеца.

НАКРАЯ

Не знаех за нея, когато го срещнах.
Накрая на лятото,
почти в есента.
Отпиваха светлото,
строги и жадни.
Почти се зарадва,
почти ме видя.

Задавено мънках - край нас да наминеш.
Той кимна - но с нея,
не съм вече сам.
Надигна се,
взе си змията и тръгна.

Почти бе приятел.
А тя - не дотам.

ЦВЕТНИЦА

Защото се срути във миг
тишината.
Изопна се борът,
настръхна елата.
Току-що родено,
зеленото писна.
Ръждивият гълъб
уплашено литна.
Дотича и вятър задъхан
да види
защо, кой и как
тука сипе обиди
или суматоха излишна създава.

А само откъснах върбичка
за здраве.

ЕЗДА

Камшикът на вятъра близна лениво
по хълбока стария хълм.
Листенце потрепна, прозя се сънливо
и тихо изцвили насън.