Никола Гигов

* * *

Молитвен връх. Самотен час.
Небето се разпуква - клее.
Зората е Орфеев глас.
Брезите с ангелите пеят.

* * *

Мили Боже, ти ли вая
туй чудовище Човек.
Той ще посече и Рая -
като този дървосек.

* * *

И вече зверски е Животът -
кому да пиша стихове?
В гората аз живея кротко
при истинските зверове.

* * *

Там, високо, до небето,
свети село като чан.
Бяло като снеговете.
Чисто като глас венчан.

* * *

Тази нощ е така наваляло!
Планината е бяла - мълчи.
И навън е божествено бяло:
да изпием пейзажа с очи