ЩЕ ПОСЛЕДВАТ ЛИ ДРУГИ АФРИКАНСКИ ДЪРЖАВИ ПРИМЕРА НА ЮЖЕН СУДАН
Много африканци днес с безпокойство си задават този въпрос. Резултатите от проведения от 9 до 15 януари 2011 г. референдум за отделянето на Южен Судан ще станат ясни в началото на февруари. Много наблюдатели са убедени, че отделянето на Южен Судан като суверенна държава е неизбежно.
В Африка сега има 54 държави, чиито граници са начертани на провеждащата се от 15 октомври до 26 февруари 1885 г. Берлинска конференция. По-конкретно, с подписите на част от участващите в нея, като Англия, Франция, Германия, Белгия, Испания, Португалия. На конференцията присъстват и представители на Османската империя, САЩ и Русия, но те не подписват договора. Нерешените в Берлин проблеми се поставят на обсъждане на двустранни споразумения между Англия и Франция, Англия и Германия, Франция и Италия.
Първата работа на африканските държави след като придобиват независимостта си, е да създадат Организация за африканско единство, учредена на 25 май 1963 г. в столицата на Етиопия - Адис Абеба, където се намира и нейното седалище. На 8 юли 2002г. тя е преобразувана в Африкански съюз, търсейки аналогия с Европейския съюз. Основните й цели са единство и солидарност между африканските държави, взаимопомощ за постигане на бърз икономически растеж, оказване на помощ при възникване на гранични спорове и конфликти и др. Организацията обявява за незаконен бунта в Биафра и го потушава жестоко. Всички движения за независимост от Уганда до Западна Сахара, от Конго до Бряг на слоновата кост, са определени като сепаратистки и извън закона. Изключение прави Еритрея, която се отделя от Етиопия. Впрочем тя е отделна държава още преди окупирането й от Италия.
Сега, 50 години от края на колониализма, за първи път принципът за неприкосновеността на границите на африканските държави се нарушава: в Судан се провежда референдум за създаване на нова държава - Южен Судан. В него активно участват около 4 милиона избиратели, които подкрепят независимостта на Юга. Трябва да подчертаем, че от началото на своята независимост, придобита през 1956 година, етническите и религиозните конфликти между арабите-мюсюлмани в Северен Судан и християните в Южен Судан не спират. Много често се стига и до кървави стълкновения. Първата война между Севера и Юга пламва през 1955 г, още преди обявяваненето на суверенитета на Судан и продължава до 1972 г. като приключва с даването статут на автономия на Юга. През 1983 година правителството в Хартум отнема автономията на Южен Судан, след което вътрешната война отново пламва и продължава до 2005 г. Резултатът - 2 милиона жертви и 4 милиона остават на улицата.
На 9 януари 2005 година се сключва споразумение между бунтовниците от Юга и правителството в Севера, съгласно което приходите от петрола в южните региони ще се разпределят поравно; предвижда се изготвянето на нова конституция, която да регулира отношенията между Севера и Юга. В резултат на това споразумение лидерът на Севера Юмер Ел Бешир става президент, а на Южен Судан Джон Гаранг - вицепрезидент.
Споразумението предвижда шест години след подписването му, в Судан да се проведе референдум за независимост на Южен Судан. И тази година той се проведе.
Африканските държави следят с интерес референдума в Судан и подчертават нежеланието си в 54 членното им семейство да се присъедини още една държава. Безспокоят се, че Южен Судан може да се превърне в опасен пример за други сепаратистки организации, които евентуално биха искали да се отделят от своите държави. И си задават въпроса дали фрагментацията, разпокъсала бившия Съветски съюз и Балканите, няма да засегне и тях. Очевидно за това има условия. Много политически наблюдатели твърдят, че за бедните страни вярата, че националната независимост е равнозначна на икономическата, се оказва утопична и напълно нереалистична. Това поражда процесите на фрагментация като противовес на прекомерната глобализация. В много страни вече се придава все по-голямо значение на старите тенденции и засилване на културната идентичност. Други допълват, че религията в крайна сметка се оказва не опиум за народите, а витамин за слабите. В слаборазвитите страни съществува разтърстващо завръщане към източници на идентичност, разрушени от технологичната стандартизация. Може би не е далече времето, когато много народи по мирен път, следвайки примера на Южен Судан, ще искат независимост. По всичко изглежда, че революциите и бунтовете ще бъдат заменени с референдуми.
