ЧЕРНО НА БЯЛО
ЧЕРНО НА БЯЛО
Две гарги от върха на ореха,
коя по-черна е заспориха:
- Грак-грак!
- Грак-грак!
- По-черна ти си и от мрак!
- Грак-грак! Като те перна! -
От мен сто пъти си по-черна!
- Ти какво си се разшавала?! -
По си черна и от дявола!…
- Тъй ли?
- Тъй! Ами че как!
- Грак-грак!
- Грак-грак!
- Я виж колко си охранена!
- Я виж колко си катранена!
Спорът взе насока лошава:
- Я се виж каква си рошава!…
- Ти пък много си загубена!
- Да, но ти си пък проскубана!…
И още много дълго спориха
горе, на върха на ореха,
че от нещастната вършина
хвърчеше пух и перушина:
- Грак-грак!
- Грак-грак!
Добре, че бе валяло сняг,
та поясняваше изцяло
черното
черно на бяло.
ПЕСЕН ЗА ШПАЛИРА
Горската дъбрава тъмна
една сутрин в почуда осъмна:
обикновената кафява Мравка,
която бе за подбив и за
подигравка
от години
на горските животни и гадини,
щъпукаше по клечици и
шумки
без обичайните отдумки.
Ескадрили
ципокрили
в нейна чест
бръмчаха над разбудения лес,
а бръмбари и божи кравици,
забравили довчерашните навици,
за нейно здраве вдигаха наздравици
и пиеха петмез…
Дузина зайци с разцепени устни
оставиха зелки и моркови вкусни
и нали всички са акробати изкусни,
презглава на Мравката сториха път.
Кума Лиса - и тя появи се -
с Мравката начаса се здрависа.
Така де - мени се светът.
Рота комари от най-слабите
извади сабите,
строиха се жабите -
лъсна мундир до мундир…
Дърветата даже стояха в шпалир.
В нощница слюдена
Пеперуда събудена
запита учудена:
- Що за глупост? Нямате ли ум?
За мравка нищожна - толкова шум?!
- Нужно е, скъпа - отвърна й Жабата. -
Правим й път да отиде на работа.
БУРЕН СМЯХ
Вятър с облаци оловни
зарежда на Небето пушката.
И всеки бърза да се совне
на сушина преди градушката.
Сега - преди да загърми -
Калинка бърза с лека стъпка,
та от студените сачми
да я спаси чадър на гъбка.
И по пътечката бегом
се връщат мравките работни.
Към своя дом, към своя дом
бързат птици и животни.
Седнал е на пън от габър
само Зайко и се киска.
То бива бива зеак храбър,
но Зайко - колкото си иска,
че буря с облаци оловни
не е страшна като тази
в цевите на пушки ловни.
А бурята от тях го пази.
И не вярвам, че от страх,
а съм склонен да допусна,
че цепната от бурен смях
е неговата горна устна.
СНИМКИ В ЗООПАРКА
Под ярка пъстроцветна арка
влязохме във зоопарка.
Но зад решетки и във клетки
само много тъжни гледки:
скачат катерички, белки
под ламаринени табелки
към жалки купчини обелки…
Моментално с двата пора
прекратихме бързо спора,
че от дупките им в рова
носеше се смрад - отрова.
За милостиня кой ни кани?
Един от двата пеликани,
разтворил човка ненаситна
за храна, макар и ситна…
Под един голям заслон
хобота си размахва слон
и пляска бавно със уши,
а с тръбен рев ни проглуши…
След неговия силен рев,
лъвът ни изгледа на верев.
До него лисугерите рижи
месце похапваха без грижи…
Лакомата като ламя лама
преживяше сено и слама,
а двугърбата камила
години не се беше мила,
нито с нас пък беше мила -
плю ни, плю ни, та се скъса
и опашката си къса
тя въртя като чекрък
да описва кръг след кръг…
След нейните обиди люти
си тръгнахме добре оплюти.
Затуй животните във цирка,
ако утре някой пита ни,
за нас са по-желана спирка,
защото са добре възпитани.
Чак възпитани пък! Бре!
Те са дресирани добре…
СРЕЩА В ПОЛЕТО
В полето, хее към края,
Ежко Бежко срещнал Зайо,
натоварен със чувал
също като самосвал,
пълен с моркови и зелки
с листенца на къделки.
- Помогни ми, Ежко Бежко -
рекъл Зайо, - че е тежко,
а щом го пренесем, братко,
ще си хрупнем сладко-сладко…
- Да ти помогна, бързобежко -
му отвърнал Ежко Бежко
и подложил своя гръб
да пренесат товара скъп.
Тръгнали полека-лека
през полето без пътека,
а на всяка крачка - спънки.
Ама спънки не от трънки,
ами други - по-големи:
ту царевица със перчеми,
ту пред краката им изниква
жълта, после бяла тиква…
После слама неприбрана,
редосеялка, после брана…
В моркови, цвекло и репи
спъвали се като слепи
и тъкмо спрели за отмора,
в полето се задали хора -
наредени във верига,
додето погледа ти стига.
- Станали са толкоз рано,
че не всичко е прибрано
и не ще видим утре тук
нито плод, ни зеленчук… -
на Зайо рекъл Ежко Бежко.
- Остави се, става тежко -
му отвърнал Зая Бая. -
Я чуй на кучетата лая! -
Открит е ловният сезон. -
Полето става полигон
и видят ли ме, след минута
ще се започне пата-кюта…
Ти си със бодлива кожа,
но аз за свойта се тревожа
и те изоставям, братко.
А ти хапни. Да ти е сладко.
В ТЪМНОТО
Не разбрах кога и как,
улисан във игра,
ненадейно падна мрак
в гъстата гора.
От тъмното ме достраша
и тръпки ме побиха.
И забързах се пеша
със походка тиха.
С фенерчета рояк светулки
в нощната тъма
ми светеха на пресекулки.
И стигнах у дома.
Оттогава вече знам:
забуха ли на пресекулки
бухалът - то значи там
има и светулки.
МЕД И МАСКИ
Пчелите вече са омесили
восъчните сладки пити.
От туй са, струва ми се, весели,
та не жужат над нас сърдити.
Но като фехтувач - пчеларят
маска пред лицето слага.
Щом кошери ще се отварят,
не шпага - маската помага,
че след миг ще станат люти
всичките пчели в небето.
И могат само за минути
да го надупчат на решето.
Казано без много краски,
маските са нужни, драги,
че не боли, когато в маски
пчели забиват свойте шпаги.
А с маска - всичко е наред.
Греби и лапай до припадък!
От кошера направо мед
то се знае най е сладък.
ПАЯК
Макар че е добър тъкач,
той работи почти до здрач:
тъче коприна, а не шаяк
и паят му е пай на паяк,
че многобройна клиентела
днес хукнала е за дантела.
И особа след особа
бръмчи, търчи да прави проба,
че и крояч е екстра марка.
Винаги крои по мярка.
Само клиентите му чести
са си клиенти най-злочести:
и тях самите твърде често
той не връща като ресто.
Много редки са моментите,
в които връща си клиентите.
А пък клиентите… Уха!
Все категория муха.
ПОЛСКА МИШКА
Даже сирене в капани
не ми предлагат: - Проше, пани…
В превод е: - Госпожо, моля…
В капан се влиза от неволя.
Но аз живея си в полето
и гриза си, общо взето,
каквото мога да намеря
за обяд или вечеря…
А здравословната закуска
в люта зима се пропуска,
че посред ледената зима
каква храна в полето има?
Ех, ако намеря тиква
и радостна сълзица бликва!
Ще се гризка, ще се мляска
хем в тиква-кухня, хем в каляска…
Там до насита ще се гризка
чак до последната огризка…
