СПОР
СПОР
В бабиния селски двор
от зори се води спор.
Агънцето бяло тича:
- Мене баба най обича!
Прасчо силно изгрухтя:
- Мене по обича тя!
Припка пъстрото теленце:
- Аз на баба съм момченце!
Не, не искам с тях да споря,
просто ще им отговоря:
- Най-обичаният тук
аз съм - бабиният внук.
ТЕЛЕФОННО СЕКРЕТАРЧЕ
Телефонът зазвъни ли,
тичам първо аз.
Ох, останал съм без сили,
даже и без глас
да повтарям: “Ало, ало!
Да! Един момент!”
Тю, да му се не видяло!
Пак не търсят мен!
И сега седя, макар че
чувам: “Зън, зъън, зъъън!”
Телефонно секретарче
повече не съм!
КИТ
Ех, че чудо! В океан
да се вдига син фонтан!
- Чудо няма -
каза мама. -
Просто сред вълните скрит,
плува грамадански кит.
СЛЪНЦЕТО И РОСИ
Тича вън с крачета боси
и на Слънчо вика Роси:
- Слънце, Слънчице горещо,
спри се да те питам нещо.
Вкъщи баба, мама, татко
ме наричат СЛЪНЦЕ СЛАДКО.
Хайде, Слънце, погледни ме!
Как е твойто златно име?
Аз съм Слънце, ти какво си?
Може би пък ти си Роси?!
МАЙСКИ ДЪЖД
Над полета и горички
бистър майски дъжд вали.
Буболечки и тревички
със звъна си весели.
Дядо казва: - Всяка капка
на жълтичка става тук!
Бързо синята си шапка
сложих под един капчук.
Май че дядовите думи
съм разбрал погрешно пак…
Падаше дъждът върху ми,
но не звънна ни петак
