Добри Жотев

ЦВЕТЯТА

Откъде пък толкова цветя?
Паднали са сякаш от небето!
Туй не са ли снощните звезди,
преди дъжд да плисне над полето?

Влезнали са в капчиците те
и са слезли с тях през тъмнината.
А сега, превърнати в цветя,
греят разцъфтели по земята.

ВЛАКЪТ

Влакът бяга лудо през полето,
трака, пуфка, свирката надува
и с мастило димно по небето
всякакви рисунки си рисува.

Вятърът със него се надбягва.
Но за нещо май му стана криво,
та рисунките на влака ядно
ей така, за нищо, ги изтрива.

ГАРВАНИТЕ

Бяла е нашата къща,
плевника, двора, хармана.
Бели са копите слама,
къра е бял и балкана.

Черни са, черни са само
ятото гарвани, дето
вият се бавно и грачат
тука и там над полето.

Вият се, махат над бели
ниви, дерета, трънаци.
Вият се, търсят напразно
черно местенце да кацнат.