НАГЛЕДНО ПОСОБИЕ КАК И КОГА СЕ СТАВА ДОБЪР АВТОР
Да се представя утвърден автор като Владимир Шумелов е изключително трудно, защото сам той отдавна се е представил пред интелектуалната публика. Владо е член и съосновател на редица литературни сдружения с национално значение, главен редактор и редактор на културни издания, като вестник „Артфорум”, алманах „Света гора”, на юбилейните вестници „Гайда”, „Земята на българите”, „Велико Търново”, „Независимост”. Литературното му присъствие е отбелязано в преводи на английски, френски и сръбски език.
Това съвсем не изчерпва творческото представяне на Шумелов, но за него най-добре говорят издадените книги: „Двойно” (1994), „Между Бекет и Аз” (1998), „Накърнимото” (2004), „И така нататък” (2007). Сега пред нас е сборникът „Цветните спомени на греха” - етюди, критики, фрагменти. За неговия замисъл сам авторът споделя: „Както и в „Накърнимото”, и тук текстовете са подбрани на принципа на „представителната извадка” и са подредени в три раздела - етюди, критики (критически статии и отзиви) и фрагменти. Тези текстове също са излизали на страниците на специализирания печат, но за разлика от „Накърнимото”, която обединява текстове, печатани изключително във в. „Литературен вестник” (София), тук те са селектирани (около 90%) от страниците на алманах за литература и изкуство „Света гора” (В. Търново), в. „Артфорум” (В. Търново), в. „Литературен глас” (Ст. Загора). В „Цветните спомени на греха” има добросъвестно цитиране на издания, където са публикувани текстовете, което е добре от изследователска гледна точка, макар и не от особено значение за самите текстове (но нали все пак изданието има и юбилеен характер). И още една отличителна черта: тук разделът „Критики” обхваща само български книги…”
Позволихме си този предълъг цитат, защото той е всъщност пътеводител за ценностната система на сборника, издаден и по повод 50-ата годишнина на твореца. В България е прието подобни сборници да се отличават с помпозност, красиви фрази и най-вече: с бягство от действителността. Този прави изключение. Погрешно ще мислим, обаче, проследявайки съдържанието, че подобни издания визират единствено и само провинциалната действителност, литературните процеси на малък географски ареал от също така малката България. Затова…
Затова се изкушавам да цитирам почти всички заглавия в част първа на книгата „Етюди”, во главе с „Мъртво вълнение”, „Наръчник на агитатора”, „Наръчник на агитатора ІІ”, „Мечките и културата”… Защото те веднага разкриват, че Владимир Шумелов е преди всичко дълбок познавач и тънък анализатор на политическите и социалните процеси, които протичат в цялата страна. Вълнуват я, терзаят я и тресат привидно здравите й основи. Не е оставен без внимание нестихващият български преход с безкрайните „исторически” въпросителни и спорове. И, разбира се, човекът на неговия фон - объркан, неясен за самия себе си. Именно тук, в неспокойната палитра на съвремието разглежда интересуващите го интелектуални проблеми Владимир Шумелов: „Всяко от пропищелите днес изкуства - кино, театър, изобразително изкуство, музика, литература, ще трябва да намери своята нова идентификация, защото проблемът на хората на изкуството (и науката), в момента и в България, не е само финансов или естетически, той е по-скоро проблем на тяхната самоидентификация”. Етюдите на Шумелов са всъщност кратки философски трактати за болежките на националната култура. За корените на злото, което причинява нейното обезличаване, или обръщането й в непривична за България посока. Целият този дял от „Цветните спомени на греха” е убедителна илюстрация за тънко познаване на българската народопсихология в частта й, отнасяща се за духовното. И за познаване на потребностите, които захранват същото това духовно, за да бъде конкурентно на т. нар. „масова култура”. Да бъде конкурентно на времето и да го надживява, обогатявайки се от ценностите му, понякога мимолетни… Разбира се, в „Етюди” живее и конкретният делник: с прегледа на великотърновската поезия и проза, с имената на творчески и научни люде, някои от които вече са в друго измерение, а още повече - с фрагмента „Новите кодификатори”, който е повод не само за размисъл около девалвацията на почетните научни звания, а и за качеството на науката днес. В подтекст: и за личното ни достойнство в българските Алма Матер. Но…
Но конкретният делник плавно се прелива във втората условна част на книгата - „Критики”. Тя съвместява в себе си текстове за книги на творци, имената на които, с малки изключения, не олицетворяват националната литература. Поне днес. Но успешно олицетворяват собственото си „аз” в избраната тематика, сполучливо контактуват с читателската публика и бележат свое, авторско развитие. Някои са отдавна утвърдени, други без съмнение ще се утвърдят: Христо Медникаров, Янислав Янков, Калин Илиев, Ружа Велчева, Деян Енев, Гено Мочуков… Включени са и друг тип текстове. Нека ги наречем „регионални”, без с това определение да ги омаловажаваме ни най-малко. Защото именно те привнасят светлина там, където националният взор на българската литературна критика и история, бездруго късогледа, рядко ще надникне: „Културен мост към Западните покрайнини”, „Литературата на нашите съседи”…, „Кои са поетите на Стара Загора?” и пр. А нека не пропускаме и такива прелюбопитни четива, като „Помага ли пиенето на писането? А на четенето?”. Но в преразказ те ще се обезличат и препоръката ми е непременно да бъдат прочетени.
Както впрочем си заслужава да се познава и достойният финал на творбата - „Цветните спомени на греха” (фрагменти). Кратки философски разсъждения върху разни страни от живота, проникване в литературната лаборатория на твореца, рефлексии от прочетеното и написаното, те уравновесяват композиционното решение на книгата с „Етюди”. Смисълът им трудно може да бъде препредаден. Единствено непосредственият прочит разкрива достойнствата им. А те пък са израз на мирозданието, градено от Владимир Шумелов в годините на творческото си развитие. Струва ми се, че „Фрагменти” може да се обособи в отделно кратко издание със свой естетически облик и сила на внушението. Е, решава авторът. Но и в трите си части „Цветните спомени…” е вид енциклопедия на познанието, проникновението, отрицанието и признанието на онова, което можем да наречем културно и литературно съвремие. На фона на битието и многото поставени от него въпросителни. Книгата е и нагледно пособие как и кога се става добър автор. Поне аз мисля така…
Владимир Шумелов, „Цветните спомени на греха (Етюди, критики, фрагменти)”, ИК „Фабер”, В. Търново, 2009.
