Добри Жотев

БУХАЛ

Буха, буха, буха, буха!
Мисля, вече всички чуха!

Отсега нататък нека
да се знае чак до века:
че полето е високо,
че небето е широко,
че водата е зелена,
че тревата е студена!
Който каже друго, значи,
лично мене той не тачи!
А не тачи ли, тогава
имам нокти, човка здрава
и река ли, на ти, на ти,
хубаво ще си изпати!

Буха, буха, буха, буха!
Мисля, вече всички чуха!

КОС

Откровено си признавам,
всичко живо заблуждавам.

Като нощна сова викам.
Като врабчо чуруликам.
Нежни славееви трели
сипя в нощните предели.
Като малко яре врякам.
Като ярка кудкудякам.
Даже тъй, за смехория,
имитирам и бичкия.

Откровено си признавам -
всичко живо заблуждавам.
Знаете ме, ужким - кос съм,
но кажете всъщност кой съм!

СТЪРЧИОПАШКА

Ако можех, щях да пея,
но за жалост не умея.
Е, признавам си пред вас
нямам нито слух, ни глас.

Нямам дарба за певица,
но съм умна и хитрица!
Щом във някой кичест двор
събере се птичи хор
и започне с чик-чирик,
аз опашка вдигам в миг.
Па замахам бързо с нея,
както само аз умея.
Махам, махам, а край мен
пеят птиците цял ден!

Аз от песни не разбирам,
затова пък дирижирам!