МИСЛИ, АФОРИЗМИ, ФРАГМЕНТИ
*
Живея, за да творя, творя, за да изследвам нюансите на скритото си “аз”.
София, 12.05.1960
*
Стремя се да рисувам леко като песента на птичето, но го постигам с продължителен труд.
Пазарджик, 25.05.1977
*
Старото време си има стари спомени, а новото - нови вериги.
*
Великите дела ги чакат нищожни постели.
Божурище, 12.03.1979
*
Увереността при изграждането на детайлите се проявява като втора красота в картината. Колебанието поражда смут в сърцето на зрителя.
*
Приемам квадратния формат - четирите посоки на света са еднакво отдалечени от нас.
*
Чувството за гравитация - ако в живота души и умъртвява полета ни, защо в платното да тържествува неговият ад? В моите платна преобладава свободата - формите и тяхното местоположение са подчинени на логиката на рисувания формат, който е самостойна вселена.
*
Картината е не фрагмент от фрагменти, а вселена от вселени, слънце от много слънца.
Божурище, 21.03.1975
*
Внимателно гледах рисунките на пещерния човек и рисунките на Хенри Мур и те ми казаха всичко и ми дадоха широта на ума и способност за лекота в работата ми.
София, 23.04.1980
*
Рисунката ми винаги върви напред. Като живописец аз се влача след нея, следвайки върховете на постиженията й.
София, 22.07.1980
*
Не разнообразието на сюжетите, а сигурността в тяхното изпълнение довеждат творбата до нейния абсолютен успех. Ако присъства мекотата на душата ни, ние сме завладели вселената и сме я стоплили в платното.
София, 12.05.1960
*
Моята сила идва от темперамента ми на селянин, изтъкал сълзите си в детската люлка, вързана на крушата на бащината ми нива.
*
Понякога оставах с впечатление, че златото носи в себе си целия спектър, друг път - че среброто носи тези качества; останах сигурен в едно - вълшебният бял е дворецът на цветовете.
*
Когато бъркам боите, винаги експериментирам, не се доверявам на традиционната живопис, тя няма технологична традиция.
*
Музиката не се прави с разум, не се приема с разум, но разширява нагласата на ума, като се стаява дълбоко в подсъзнанието, предавайки му потенциалната си сила.
Музиката дума направо на сърцето. Занимават ме най-простите звучения - ударите от праисторията на ритуалния тътен на тъпана и магьосническата струна, от тях пронизва болка, но те са и радост за духа.
*
Със символните знаци дълбая в пластовете на миналото - да видя как дедите са предварили същността на моето „аз”.
*
Възгледа ми в платното живопис носят равният цвят и линията - плавна, течаща като неуморимия живот, безконечен като водата от чучура на извора.
*
Стремя се към най-чувствителната тишина в платното, нарушават я като център на нарисувания цвят червен акцент или сребристо-златиста светлина, излъчвана от осветения детайл.
*
Гамата на картината трябва да бъде като очите на кротък човек, с мекота трябва да бъдат предадени и най-острите черти на структурата.
*
Истинската всеизмерност и всеобхватност намирам като проявление само в равния тон - блед или тъмен плътен цвят, който да действа тотално директно на зрителя без моделираната светлосенъчна измама на повърхността.
*
В изкуството свободата може да присъства единствено чрез сдържаността, строгостта и чистотата на формата.
*
Сдържаност, строгост и чистота притежава единствено нежното сърце, което е в детски пелени, независимо от възрастта.
*
Съзнавам трезво, че художникът принадлежи на времето си, но с някакво шесто чувство долавям как ме зоват неизвестни светове.
*
Славата ми е нужна, за да я направя на пепел и унижа нейните нестабилни върхове; мисля, че с всеки сериозен творец е така, иначе тя олекотява духовните му измерения.
*
Краткостта на живота - вечер, като лягаме, не бива да мислим за ставане. Така по-сладък ще е сънят. Така е с живота - не бива да се мисли за края.
*
Ласкателството е първото зърно в зората на завистта; вечерта се очаква проклятието.
*
С един административен кон може да се прескочи голям ров в изкуството, но то е нищо пред летенето с крилата на големия талант.
*
Лошите условия понякога ме карат да плюя на занаята си, но добрите условия ме задръстват с капризите си. И все пак предпочитам да работя творбите си върху златен лист, отколкото върху мляна слама.
*
След работата си най-много обичам почивката (съня). Не обичам да пътувам. Храня се с всичко настървено. Обичам да говоря, докато ме заболи устата, пълен с нежност и доброта. Като човек дълбоко наранявам събеседника си, ако той не се стреми към хармония във взаимния обмен на мисли.
*
Умората в европейската живопис - може би това е една необходимост, ползата от която ни дава възможност за преосмисляне. Искам да направя един потопен в себе си свят, потъващ в себе си, както видях това в Търнър. Той е вечен като Бах, неостаряващ като изразно средство. А като постижение - свръхземен.
*
В Европа аз съм художник, който си задава повече от един въпрос, повече от един проблем в платното, но и това не смятам за достатъчно, защото ми липсва още дързост да вляза напълно отвъд обема на разума.
*
Аз усещам вечността и това ме прави всеизмерим. А сътворена на платното, то е достатъчно, за да съм съвременен.
*
За ясната мисъл няма непрогледен мрак.
*
Задните крака на заека са големи, защото е страхлив; дългите приказки на човек - защото е глупав.
*
Умът на някои писатели е като кокошо гърло - гълта цели думите и цели ги „снася”, та не ти оставя нищо от четенето; от писането пък хонорарът пълни ямите на сто клозета.
*
Посредствеността долавя с извънредно тънък усет идващия талант и точи зъби като прегладнял вълк в гората, усетил мириса на агне.
*
Ако озлобиш сърцето си, дарованията, които имаш, както са дошли, така и ще изчезнат.
*
Науката има право да се пъха във всяка неяснотия - с победа или с поражение. Защо емоцията като дух да не си прави такива илюзии чрез изкуството, след като е неизвестно от какви съставки са тайнствата, които упорито се крият от нас?
*
Един прост човек може да смути хиляда умника, но хиляда умни са безсилни да смутят един глупак.
*
Художникът днес, ако не носи рефлексите и бързината на един водач на кола по магистралата, е осъден на провал. Никой не би ни простил една мудност, с която хората от други векове са живеели добре и с успех. Днес не ти остава нищо друго, освен да бързаш като побесняло псе. Ако спреш внезапно, ще те прегази завистта на хората.
Затова - да бързаме. Всеки идващ ден да бързаме повече, отколкото вчера и така силата на личността се измерва със скоростите, с които изхвърляме навън плодовете на своя ум. След нас да му мисли този, който ще преценява качеството на това осъществяване на човешкия дух. Съвременният свят живее с толкова много недостатъци; та нали всичко е тленно и задръстване от красиви предмети няма да стане. А лошото, то предварително е мъртво.
*
Не обичам да съзерцавам природата изобщо. Като поет вълнува ме напречният разрез на природата, тайните вътре в нея. Търся да изразя себе си и природата, с която съм се слял още при първия детски вик за живот.
София, 18.02.1966
*
Не обичам компании с хора, които са с неопределено значение, ограничавам се от общувания, които гъделичкат суетността ми. Отдавам времето си на своята истинска суетност - изкуството.
*
Като пишат, едни от писателите събират думи. Други събират ум. Трети раздават ум. А четвърти са в света на безумието. Тях с ум не можеш ги разбра, освен със сърце и като нямаш сърце, започни да пишеш като първите и ще станеш писател, който пише критика за писателите.
*
Ако действително изкуството е духовна дейност, да търсим сърцето на тази дейност сред диплите на осезаемото.
*
След толкова изминати пътища, стилове, личности в живописта закъде сега?.. Едно добро сърце винаги ще има поле да си пробва чувствителността и силата!
*
Нахалството е мъжеството на лошия човек, а скромността - безсилието на слабия. По средата истинският, достоен за уважение, си гледа работата, сритвайки от време на време горните два възгледа.
