Иван Митев

Ех!…
Авторът

МЯСТО НА ДЕЙСТВИЕТО: Чакълеста рекичка с бързей и върбалак; между пясъчни островчета ромоли водата; слънчеви зайчета играят по нея; птичи гласове се преплитат сред надвесената отгоре зеленина. Край камъните по дъното светят купчинки слюдени люспички - под всеки от тях има рачешка къща. Такива къщички има и по брега.
Бързеят е скрил водата си под камънака и тук-там са останали локвички, пълни със сварени рибки с обърнати коремчета. Останалите живи рибки са се сврели в тинята и приличат на сребристи върбови листенца, които бавно побеляват.
Месецът е юли.

НАЧАЛО НА РАЗКАЗА (МОЖЕ И КРАЙ): През бързея преминава рак с пет крака и едно щипало. Движи се самоуверено и не обръща внимание дори на кацналия наблизо щъркел.

ЗАВРЪЗКА (ИЛИ РАЗВРЪЗКА): На дъното на бистро вирче се любят два рака. Женският е легнал по гръб. Свети нежно оранжевият му корем. Щипалата са отпуснати - едното опира в това на мъжкия, другото е захванало свивката на крака му. Пълна неподвижност на осем чифта крака, два от които са обхванали близкия камък и се държат за него. Само понякога мъжкият помръдва устата си. Веднага след това женският му отвръща със същото с притворени в ямичките очи. Мъжкият бди зорко към повърхността на водата. Изражението му е като на професор от мултипликационен филм - смешно-сериозно.
Над тях преминава сянката на две хванати едно за друго водни кончета - синьо и жълто. Иззад камъка любопитно наднича прозрачна рибка със седефени перки и лъскави като маслинки очета.

КУЛМИНАЦИЯ ИЛИ ОБИКНОВЕНО, НО НЕОБХОДИМО ДЕЙСТВИЕ: На брега се срещат мъжки и женски рак. Кръстосват се крака и щипала. Но мъжкият е вече изтощен, освен това е и гладен. Той се отдръпва и се опитва да избяга. Женският - три пъти по-голям, бляскаво-зеленикав, го настига и се вкопчва в него. След почти насилствен танц - две крачки напред, една назад. И отново. Мъжкият е упорит. И след танца се опитва да се скрие. Търпението на женския е изчерпано. Той хваща мъжкия за единия крак и го повлича към водата. Партньорът се заклещва между два корена. Но всичко вече е решено. От дърпането се откъсва кракът на мъжкия и той веднага хуква към брега. Женският се забавя докато преодолее препятствието и губи още малко време за ориентиране. После тръгва. Крачките му са много по-големи от тези на беглеца и той стопява преднината току преди другият да се пъхне в тясната си къща. Следва ново завличане във водата. Този път женският го държи за щипалото. И така нататък…

ПОСТСКРИПТУМ: Казвам на момичето до себе си:
- Раците превъзхождат хората по отношение на…
- Така ти се струва - отвръща то. И ме хваща за ръката.