КЪСНА ПЕСЕН ЗА САМОТЕН ПЪТНИК

Анастас Стоянов

КЪСНА ПЕСЕН ЗА САМОТЕН ПЪТНИК

Защо ми казвате, че любовта е птица,
и как ли аз да ви повярвам, как?
          Любов, любов,
          ако наистина си птица,
          защо отлиташ ти, но недолиташ пак?

Защо ми казвате, че любовта е песен,
и как ли аз да ви повярвам, как?
          Любов, любов,
          ако наистина си песен,
          защо заглъхваш ти, но не отекваш пак?

Защо ми казвате, че любовта е огън,
и как ли аз да ви повярвам, как?
          Любов, любов,
          ако наистина си огън,
          защо угасваш ти, но не припламваш пак?

Затуй си казвам аз, че любовта е мъка,
без звук и без крила - беззвезден мрак.
          Любов, любов,
ако наистина си мъка,
не си отивай ти, за да те чакам пак!

1990, 2004


 

КЪСНА ЛЮБОВ

Аз благославям Първата, но вярвам
във Късната любов: тя Бог е мой;
не в пламъка - а в буйната жарава,
не в пролетта - а в есенния зной.

Аз благославям утрото невинно,
Но обожавам моя грешен ден;
на мен ми дайте старо южно вино
и стара песен дайте ми на мен!
И старите приятели! И стари,
все още несразени врагове…
И знамената стари на България,
непоругани в стари боеве!

март 2002


 

С ИМЕ НА ЦВЕТЕ

Онуй момиче с име на цвете,
което ми грабна нявга сърцето,

изглежда е имало сходство с цветята:
защото хвъркатото време лети,
пресъхва реката, старее гората,
но то продължава в мен да цъфти!

…Късни градини. И есен късна.
Роса ли, скреж ли в косите блести?
Два пъти цвете не се откъсва,
и откъснато - втори път не цъфти.

21-26 ноември 2003


 

                                        НА В.

Не ме дири в берковските гори,
когато мене няма да ме има:
седни сама, очите притвори
и взри се в нашите лета и зими.

И не плачи. И черно не носи,
и не ходи из гробищата черни -
на мен ми стигат черните коси
и черните очи, очите верни.

Аз ще се върна пак - след век, след два
ще дойда пак в берковската ни къща.
Я виж: тревата, дето е трева -
дори и тя се всяка пролет връща…

Не ме дири в берковските гори,
ловецът стар далеч сега ловува:
той може би в реки подземни плува,
или във някоя звезда искри.

21-26 ноември 2003


 

НЕДОПИСАНО…

Не отваряй никому,
та бил той вятъра,
снега или дъждеца.

И облака ще те събуди
някой път -
не му отваряй.
Чакай мен.

23.Х.2003 г. (зала за хемодиализа)