Димитър Златев

ФРЕСКА В БЯЛО

                                        На Костадин Глушков

Разтвори се, душа, и във спомена бял запечатай
тази фреска гигантска, достигаща синята вис,
във която на ледни висулки звъни тишината,
оживяват зелени петна върху бял снегопис.

Като в древна легенда строени са хиляди воини,
омагьосани в сребърни брони и меч островърх.
Виж: извира отвред светлината - сребриста, спокойна -
и Родопа във унес стаила е тръпка и дъх.

Но пристъпвайки тихо във този покой баладичен,
под снега ще усетиш как земната кръв ромоли,
как от клон заснежен две очета страхливо надничат,
как в бродерия ситна изчезват две живи следи.

Сякаш тук, на ръба между бялата смърт и живота,
слънчев пратеник-лъч със студените сенки играй
и от капки кристални, изтръгвайки весели ноти,
той напомня, че пак ще се върне зеленият май.

Но сега, ти, душа, запечатай на сребърна плака
тази фреска сребриста с омагьосваща красота!
И когато ще зъзнеш сама на годините в мрака
ще усетиш: по чудо от нея струи топлота.

1996, Чепеларе

ПЛАНИНСКО ЛЯТО

Сребърна коса размахал сред разцъфнали ливади,
слънчев юли е закрачил като великан добър:
ту челото ще избърше с бели облачни грамади,
ту във извор се огледа, зачервен като бакър.

А след него се протягат откоси - зелена пяна -
пълнят с мирис небосвода покосените треви;
надпреварват се в свирнята милион щурци припряно;
диви гълъби прелитат, ястреб навъзбог се вий.

Тича тясната пътечка покрай папрати и шипки,
ту нагоре се задъхва, ту надолу се сниши;
виж: товар сено сушено, сякаш оживяло, припка
и стърчат като антени две магарешки уши.

И забързан до премала, в облака се вглежда всякой -
колко радост и тревога селското сърце събра!
Гледам откосите пъстри - виждам пенестото мляко
как на бели водопади бие в пълните ведра.

1967, Чепеларе

ТРЕПЕТЛИКИ

Белоноги и златокоси,
свили есенен хоровод,
трепетликите - струни докоснати -
зазвънели са в синия свод.

Нестинарки в искряща жарава,
те пристъпят по златни листа
и във някаква самозабрава
с красотата отричат смъртта.

Нещо мъдро, първично, голямо
има в техния танц свещен:
да посрещнеш смъртта като пламък
във последния ден

1968