КРЪГ
КРЪГ
Нощта, прегърнала полето,
гаси последния му плам.
Започва всичко от сърцето,
но всичко ли се връща там?
И гамата на стъпалата
пак с песен води ли до теб?
До дунавския бряг в позлата
все тъй ли чака оня шлеп?
На него в нощния си унес
аз тръгвах с бели ветрове
под свод, където месец клюнест
светулки и звезди кълве.
Където ти до мен бе редом.
И чувах как светът звучи,
за миг забравил, че те гледам
на мрака с празните очи…
Днес спомените уж са скрити
във свят, отдавна отзвучал,
а като тигър под звездите
ме дебне тяхната печал.
И вече знам това, което
до болка трябваше да знам:
започва всичко от сърцето
и всичко пак се връща там!
1943
СОНЕТ ЗА СТАРЕЦ
На дядо ми - свещеник Тодор
Сутрин рано,
зора не изгряла,
той почуква
с тояжката бяла.
След разходка -
по стара привичка -
чопли, рови
земята с мотичка.
Дойде пладне.
Така му се дреме!
но не ляга на топлия скат.
Казва: “Нямам
на тоя свят време -
ще почивам на другия свят!”
1942
