КОД
КОД
…Когато вече си на петдесет
и към върха си се затичал,
разбираш колко път напред
ти предстои - до Смисъла…
И връщаш се назад в годините,
мечти несбъднати премисляш.
Каквото е било - си е отминало…
А бъдещето пък от тебе не зависи.
…Но уморените очи са по-отворени
и взрени в далнина необозрима -
отвъд интимния усамотен прозорец -
и искат още дълго-дълго да те има…
И ти - приседнал на брега на края -
очакваш ли несбъдналия се живот
да продължи - до бездната на рая?…
Или ще търсиш още своя собствен код?
КРЪВ
Ти прииждаш отново в съня неспокоен,
и взривяваш нелеките дни - оскърбени…
А аз бавно поемам напред и с достойнство.
И не моля пощада за моите дни преброени.
И не страдам за своите болки и горести,
и не търся признание! Нито похвали…
Аз обичах живота и вярвах на хората!
Оцелявах след своите светли провали…
Но защо ли светът ме изхвърли от борда?
И останах самотен и страдащ, и стенещ…
Но аз знам, че съм звук от божествен акорд!
И обичам кръвта, закодирана в моите вени!
А до мен е детето ми, моята майка и брат ми,
и баща ми, преселен отдавна отвъд!…
И аз вярвам, че път предстои ми нататък!
И прегръщам живота, пулсиращ и мъдър!
ОЧАКВАНЕ
Какво задъхано очакваш, грейнало момиче? -
Пред теб наистина светът ще се разтвори.
И предстои ти още много да обичаш -
пред теб животът е предутринен прозорец…
И ти се взираш с нежност в синевата,
и вярваш още в жестове и думи лесни…
Към теб неистово опъвам тетивата -
нима за моята любов не се досещаш?
Осанката ти светла на мадона непорочна
сънувам всяка нощ и с упование за тебе мисля.
И искам битието ми отново да започне!
И ти да бъдеш в него моят късен изгрев!
И моля дълго младостта ми да се върне,
и те жадувам с трепет - седнала на стола, -
да ме очакваш прималяла и да ме прегърнеш…
А аз столетия да бъда твоята единствена опора!
ПОТРЕБНОСТ
На моята майка
…Мамо, ела в моя дом -
липсва ми твоята грижа!
Тук ти ще имаш подслон,
аз пък до себе си ближен!
…Бягат забързано дните,
старост приижда внезапно.
Сребърни нишки в косите
връщат ни спомени златни.
Сякаш за миг си отмина
времето, нашата младост.
Колко красива картина:
има ни още и двамата!
Толкова мъдро животът
своите пътища следва!
Живи сме, ето - доброто…
Друго не ни е потребно!
ПРИЖИВЕ
Не викайте духа ми уморен
да се завръща след смъртта ми!
Не ви е нужен споменът за мен.
А приживе ме прегърнете пламенно!
Сега, когато дните ми са огорчени,
а нощите самотни са - изгнание,
аз няма да си срежа вените,
но няма и да прося състрадание…
Все някак преживях живота
и благодарен съм на всички.
Живях наистина - самотно,
но се научих да обичам!…
Не викайте духа ми уморен
да се завръща след смъртта ми!
Забележете ме във скромния ми ден -
преди да се превърна - в памет…
