Иван Голубничий

превод: Диана Павлова

Настоящото издание на трудовете на изтъкнатия чеченски поет от ХХ век Арби Мамакаев /1918-1958/ е от огромно значение – както за чеченския народ, така и за цялата многонационална Русия. Първо, след няколко десетилетия забрава, при нас се връща един от най-самобитните и ярки поети, чиито стихове и проза свидетелстват за високата духовност и героичния дух на чеченския народ, за неговите благородни традиции, сложния му и прекрасен национален характер, и това събитие само по себе си е извънредно важно. Арби Мамакаев се връща при руския читател не просто като автор на литературни произведения, а също и като своего рода символ и залог за онова нерушимо и съкровено, което свързва двата народа – чеченския и руския. Даже само високата титла – „чеченският Есенин”, подарена на Абри Мамакаев от чеченската интелигенция, говори сама за себе си и, казано направо, струва скъпо. Тази титла също така свидетелства за голямото обаяние, което е притежавал Абри Мамакаев… Второ, в условията, когато народът на Русия, след дълъг период на разединение, инстинктивно долавя пътя към консолидация, основана на руския патриотизъм, за всички нас е много важно да имаме възможно най-добрата представа едни за други, за да усетим историческата си свързаност не като поредната измислена в политическите кулоари илюзия, а като изстрадана в историческите колизеи и катаклизми реалност. Творчеството на един от най-добрите национални поети, пронизано от дълбоки, в най-добрия смисъл на думата общочовешки чувства, е способно да стане един от проводниците на общонационалното съгласие и взаимно разбиране, основано на високите принципи, заложени в руските традиции – светла духовност, уважение към националното начало, братство между хората и народите… Има и много друго, не по-малко важно, за което може да се говори до безкрайност.
Самата личност на Арби Мамакаев представлява огромен интерес именно като най-яркото проявление на чеченския национален характер в суровата епоха на установяване и укрепване на Съветската власт. Той е бил действително, без преувеличение, легендарна личност, което, по мое мнение, е един от основните признаци на значително духовно явление. Запазените спомени за него у близките и приятелите му са във висша степен апокрифни, което произлиза непосредствено от самата му личност и оживява в субективните свидетелства от легендите. Както често се е случвало в историята, изостреното чувство за справедливост и необузданият характер станали причина за драматични преломи в съдбата на Арби Мамакаев. Още преди да навърши четирдесет години, той вече е бил изпитал и горчилката на човешката несправедливост, и безпощадността на суровите закони на епохата. Неговият живот и съдба, несъмнено, ще станат в бъдеще предмет на изследване на учените и биографите, които ще успеят да отделят историческата истина от митологията и конюнктурните преувеличения. Целта на настоящето издание е да представи на читателя основополагащ материал за запознанство с творчеството на Арби Мамакаев – поета, прозаика, литературния критик и публициста.
Като говорим за поетичното наследство на Арби Мамакаев, е невъзможно да не отделим в него поемата „В планините на Чечня” – фундаментално произведение, което по своята композиционна структура наподобява пушкиновия „Евгени Онегин”. Ето защо също с голямо основание можем да го наречем „роман за чеченския живот”. Дух на висок романтизъм обгръща в поемата и историята за голямата любов между мъжа и жената, и конкретните исторически събития, и много коректното художествено осмисляне на някои национални традиции, заставащи в определени условия на пътя на хората, устремени към високи цели… Арби Макакаев е тънък лирик, способен да възпроизведе интонацията на народна песен, и същевременно – дълбок мислител, за когото даже осветените от традициите условности на живота не представляват неприкосновени догми, ако застават на пътя на хората, стремящи се към лично щастие и към благополучието на своя народ… Като говори за бъдещето на Чечня, той не изпада в излишен патос, гласът му е сдържан и мъжествен и същевременно изпълнен с вдъхновение. Като говори за сложните епизоди в руско-чеченските отношения, той проявява удивителен такт, и в същото време дълбоко разбиране за скритата същност на описваните събития. В това се проявява същността му на достоверен представител на интелигенцията на чеченския народ – поезията му не разделя, а е действен фактор за просвещение.
Сега виждаме как след дългия период на войни и разрушения, чеченският народ се връща към мирния и съзидателен живот – той проявява такива присъщи нему качества като самоотверженост, воля за живот, силен национален темперамент, високо гражданско достойнство, човешко великодушие. Изданието на руски език на произведенията на Арби Мамакаев, предвидено послучай неговия бъдещ 90 годишен юбилей, можем уверено да наречем един от символичните етапи, които скрепяват нашите народи с общо културно наследство. Да недооценим това – значи да нанесем ущърб както на общоруското гражданско самосъзнание, така и на самосъзнанието на нашите братски народи, свързани с обща история и в последно време уверено гледащи в бъдещето.