Арби Шамсуддинович Мамакаев, класик на чеченската литература, поет, прозаик и преводач, е роден на 2 декември 1918 г. в село Лаха Невра /сега Надтеречни/, Чечено-Ингушка АССР /сега Чеченска република/, в семейството на селския учител Шамсудин и дъщерята на прочутия Кан-шейх – Жюхирта. Осиротява рано – баща му и дядо му загиват като партизани в Гражданската война. През 1924 г. момчето е дадено в Серноводския детски учебен град /Серноводски детски дом/, където завършва непълно средно образование, а след това – работнически факултет /рабфак/ през 1936 г. в Грозни. Висши курсове по драматургия завършва през 1938 г. Първите си произведения – топли лирични стихове, печата през 1934 г. В ранните му произведения е възпята природата на родния край, съвременния живот на народа, историческото му минало. Започва трудовата си дейност през 1935 г., съвместявайки работата и ученето – отначало е кореспондент на вестник “Ленински път”, после – диктор в Чечено-Ингушкия радиокомитет. Дикторската работа му носи широка популярност – той чете не само официални информации и съобщения, но и свои стихове и преводи. През 1940 г. излиза първият му сборник със стихове “Вълните на Терек”, пише поемата “Аслага и Селихат”, превежда руски поети, появяват се повестта “В родния аул”, поемите “В чеченските планини”, “Шатой” и др. Става любимец на младежта. Мнозина му подражават. Но това му оказва мечешка услуга: срещу него се посипват доноси. Арестуван е през 1941 г., вече след започването на войната, въпреки че в творчеството си е напълно лоялен към съветската власт; пише немалко военно-патриотически стихове, в театрите се поставят пиесите му “Гняв”, “Разузнаване”, “Матросът Мойербек”, възпяващи доблестта на Червената армия на фронта. Прекарва 6 месеца в затвора, но вината му – “контрареволюционна дейност” не е доказана. След освобождението си от затвора работи като старши консултант в Съюза на писателите на Чечено-Ингушетия. Противопоставя се на изселването на чеченците и ингушите от Северен Кавказ. Арестуван отново, разпитван в затвора на Ростов, той се държи достойно, не признава вина и не наклеветява никого. След като е осъден, започва гулаговската епопея на поета: затворите на Красноводск, Чита, Хабаровск и накрая рудниците на печално известния Магадански край. Спасява го това, че е назначен за лагерен писар. Така той има възможност не само да оцелее, но и да спаси неведнъж земляци и другари. 14 дълги години прекарва Мамакаев в Магадан – работи като фелдшер, строител, снабдител. Връща се от Гулаг през 1956 г. в Казахстан, където живее семейството му. Започва работа във вестник “Знаме на труда”, а през 1957 г. последва дългоочакваното завръщане към дома. Реабилитиран е, но отказва да стане партиен член и отново остава без работа – препитава се от временни доходи във вестниците. Положението му за пореден път се усложнява, когато дава за преиздаване книгата си “В родния аул”, публикувана за пръв път през 1940 г. В нея се разказва за събития от преди революцията: героят Айдамар се връща в родината си след 13 годишно царско заточение. Съвпадението е фатално: и чеченците се връщат именно след 13 годишно изгнание. Възниква съмнението, че Мамакаев пише за депортацията, а темата е забранена. Недоброжелатели пишат веднага до Обкома на ЦК на КПСС, че 14 годишната каторга не е научила писателя на нищо, че той отново дискредитира съветската власт. Този път Мамакев е затворен в психиатрия. Освободен с помощта на стария си приятел, известния журналист Сергей Воронин. Но здравето на писателя е подкопано сериозно и той умира трагично през 1958 година.
През 1989 г. синът на Мамакаев, писателят Едуард Арбеевич Мамакаев, председател на Съюза на писателите на Чечня, основава музей в родното село на класика.

Публикации:

Поезия:

За родната ни старина/ превод: Георги Ангелов/ брой 3 ноември 2008

За Арби Мамакаев:

АРБИ МАМАКАЕВ – ЧЕЧЕНСКИЯТ “ЕСЕНИН”/ автор: Иван Голубничий/ брой 3 ноември 2008

АЛБУМ