Ирена Панкева

Вчера сам-самичка, на една полянка, си игра сърничка под елова сянка. Ежко, скрит в шубрака, кресна и я стресна. Тя от страх заплака:
- Не играеш честно! Как така събрал си в себе си Злината и защо избрал си я пред Добрината?!
- Добрина какво е? Искам да е мое! Може ли да шие, вечер да ме мие, сутрин да ме буди? - Ежко се зачуди. Влезе в магазина, който е наблизко - там работи Лиско.
- Добрина да има?.. Книги да разлиства, вкъщи да почиства…
- Добрина, Ежленце, е парфюм в шишенце. Виж, на този пише „На липа мирише”. Още щом го хванеш, по-добър ще станеш, Ежко, честна дума!
- Лиско, дай парфюма, че се стъмва вече! - с радост Ежко рече. Вкъщи с аромата той заспа в кревата, без да се измие, без да се завие.
Слънчо пак пристигна, хитро му намигна. Ежко се огледа: кожата му - бледа, дрехите - непрани, смачкани, съдрани. Той към магазина на бегом замина:
- Твоя е вината, връщам Добрината. Тя не се потруди, нито ме събуди. Взимай си я, Лиско, аз не ти я искам! Но преди вечеря друга ще намеря…
По една пътека стигна до аптека. Викна, без да пита:
- Билка лековита дайте ми веднага, спешно се налага! Да пере, да чисти, книга да разлисти, сутрин да ме буди, много да се труди! Тя от зло предпазва, Добрина се казва…
А Мецан, аптекар и известен лекар, как така не знае билката каква е? Има аспирини, горски витамини, пчелен мед продава…
Тръгна си тогава тъжно таралежа пак със празна мрежа. Ала в гъсталака заек в миг проплака:
- Помощ, помогнете, злото куче спрете! Падам, нямам сили…
- Идвам, Зайо мили! - Ежко бързо скочи и бодли наточи: - Чакай, страшно куче, аз ще те науча!
Щом го чу, веднага злият звяр избяга. Зайо седна тежко:
- Жив да си ми, Ежко! Аз за Добрината ще ти дам отплата - цяло кошче с крушки, сладички жълтушки.
Ежко го погледна и до него седна:
- Добрина ли каза? Да не е зараза, някой глупав навик, който всеки прави?.. Е, кажи накрая, то какво е, Зайо?
Зайо спря да плаче:
- Добрината значи да помагаш в нужда. Тя не ти е чужда и безкрайно мил си, щом живот спасил си!