Митрополит Иларион

Когато настъпи Великият пост, мисълта по-настойчиво се насочва към душата, защото, колкото умората към нея да е голяма, по време на поста, в храма всичко ни напомня за нея и ни кара на проявим грижа за нея.
Влезеш в църква. Там всичко те подканя към по-задълбочен размисъл за душата. Черното одеяние на свещенослужителите и въобще наредбата в храма, тъжовното, затрогващо умилително пение, самото съдържание на песните, четенията - всичко навежда човека на духовен размисъл.
“Душо моя, душо моя, стани - защо спиш? Краят приближава, ще се ужасиш! “Отрезви се, прочее, да те пощади Христос…” Този тревожен повик на църквата чрез нейната песен сякаш бие в сърцето на човека и напомня, че постът е време особено благоприятно за покаяние.
Има грях - има и покаяние. Грях значи отдалечаване от Бога. Източника на светлината. Грехът е състояние на духовна тъмнина, действие несъобразено с назначението на човека. Той е не само в телата на човека, а и в мисълта и в пожеланията: и с мисъл човек греши. Следователно, грехът е изкушение на духовно-нравствената природа или по-ясно казано - духовно нравствените сили у човека. Грехът не иде отвън у човека, а отвътре - човекът си е виновен за греха.
Покаянието пък е такова душевно състояние, при което човек чувствува своята греховност и в желанието да се очисти от нея обръща се и търси Бога.
Състоянието на човек, недошъл до съзнание да греха, се уподобява на сън. Както спящият не вижда нищо около себе си - не чува околния шум, не съзнава опасността, ако го обкръжава такава - безпомощен е да се брани, тъй и безгрижният грешник не вижда своите слабости, не съзнава опасността, която го дебне и неради за бъдещата си участ. Заспал за доброто - спи, и кой ще го събуди?
Бог на милосърдието не иска да остави грешника в греховния му сън. По много начини. Той го призовава да отвори очи и да дойде в съзнание за своята окаяност. Призовава го със словата на Божествените писания, с гласа на съвестта. Чрез най-различните случки из живота му го призовава и вразумява. Благият Бог желае всички да се спасят и да дойдат до познание на истината.
Гласът на великопостната камбана - да се знае - е повик за отрезвяване на греховния сън.
Случва се понякога човек да буди ленивия от сън:
“Стани, време е за работа!” Тъй и Църквата със спасителната Божия благодат внушава на нерадивия:
“Стани - събуди се. Време е да заработиш за спасение на душата си. Животът ти всеки ден намалява. Смъртта неочаквано ще дойде. Днес е по-близо, отколкото вчера. И в каквото състояние те свари, в такова ще те изпрати от тоя свят. Отвори очите си да видиш в каква греховна кал си паднал. Стани и издигни поглед към небето! Защо да тънеш в бездната на греха?”
И отрезвеният от зова на Църквата се опомня и като вижда окаяното си състояние се провиква: “Душо моя, душо, стани! Защо спиш?” - както гласи църковната песен.
Ще каже някой: Ето, събуждам се от греховния сън, но се виждам цял потънал в грехове - загивам. Възможно ли е да се спася и как ще се спася? Как се стане това, не зная. Но това, което зная, е, че на молбата на разкаялия се разбойник, Христос от кръста каза: “Истина ти казвам - днес ще бъдеш с Мене в рая!”
Какво неизчерпаемо море от любов и милосърдие! Кога някой завоевател, победител или цар е пожелавал да влезе в славата си с разбойник?
Единствено Небесният Цар, нашият Спасител, може да стори това. Милосърдието на Бога няма край: няма грях, който да може да го превъзмогне. Грехът има мярка, а лекарството няма мярка. И ако ежедневно впадаме в грехове, ежедневно трябва да се каем, съветват светите отци. Животът на християнина трябва да напомня свещта - да гори, да свети: докато живее, пламъкът на доброто в него да не гасне.
Философите учат: който се стреми към известна цел, търси и средствата за нейното постигане. Тъй, който е в телесна немощ и болест и желае здраве, търси лекар и лекарства.
Тъй и който иска да се излекува от греха и да бъде спасен, трябва да търси духовния лекар в изповедта - да възприема неговите съвети, за да бъде излекуван - да приеме духовните лекарства.
Кои са духовните лекарства?
Молитвата. Тя е беседа с Бога. Да беседваш с някого, трябва да си в близост с него и близко до него. Бог е в най-голяма близост до сърцето на всеки, който Го потърси. Той най-добре разбира болките на сърцето. Но да беседваш с Бога, трябва да се доближиш, да дойдеш при Него. Бог е източник на светлината. Дойдеш ли близо до Него, значи да те огрее Неговата светлина. Кога си на тъмно, не виждаш облеклото си и нищо по себе си, ако дрехата ти е измърсена, не виждаш петната по нея. Но излезеш ли на светлина, виждаш дрехата си и ако тя е измърсена, почваш да се срамуваш. Ако ли бъдеш огрян от слънчевите лъчи, както си облечен с нея - и най-малките дъмги по тая дреха ще забелязваш и те ще те смущават. Тъй е и в духовно отношение. Колкото се доближаваш до Бога, Слънцето на правдата, толкова зарите на Неговата благодат ще правят да виждаш и най-малките си недостатъци и грехове. Но това не трябва да те отчайва. Затуй - туй ти говори, че си близо до Бога. А като си, кой ще е против тебе?
Съзнание за греховност значи пробуждане от греха. Това - духовното пробуждане - насочва в пътя на доброто, води към Бога. А колкото човек е по-често в молитвено общение с Бога, толкова е по-близо до Него. Толкова по-силно съзнава и бърза да изчисти и най-малките си грехове, или с Бога ли е той - защитен е от греха. Разказва се за светите угодници, че са прекарали по часове и, особено в тишината на нощта, по цели нощи в молитва. И те до такава степен са се откъсвали от ежедневието, че са се забравяли в молитвата. Св. Антоний казва: тази молитва е истинска, при която молещият се забравя, че се моли.
Постът е също духовно лекарство. За него може да се говори много, но сега е важно да се изтъкне, че той подпомага човека да почувствува греховното състояние на душата си. Давид казва, че от поста не можал да се държи на краката си и разквасял със сълзи коравия си хляб. А той е бил цар, имал богати възможности, но ето какъв усилен е бил неговият пост. Той се състоял не само в ограничение от хубава храна, ами и духовно постил - сълзи леел. Същият в молитва казва: “Господи, постави сълзите ми в съд пред Тебе!” Защо ли тъй се моли и какво представляват неговите сълзи, че желае, сбрани в съд, да бъдат пред погледа на Бога? Толкова ли са ценни? Няма ли благословия, бисери да поднесе на Бога, ами сълзите си? Те, сълзите на покаянието, наистина са ценни пред Бога. Колко са ценни, личи от това, че светите отци ги наричат бисери на покаянието.
Разказва се, че един човек живял известно време в грехове. После се пробудил от греховния сън, опомнил се и като дошъл на себе си, отишъл в манастир, дето прекарал останалата част от живота си в покаяние. Молел се денонощно. Проливал сълзи, улеи се образували по бузите му. И когато Бог пожелал да го утеши и му покаже, че разкаянието му е прието, дал му следното видение: в молитвен устрем тоя човек забравил себе си и видял в далечината Христа цял в светлина внимателно в ръцете Си да държи един потир. И каещият се, възхитен от тая гледка, в недоумение запитал:
- Господи, какво държиш тъй внимателно в този потир?
И Христос му отговорил:
- Това са сълзите на грешницата, които тя проливаше в нозете ми в дома на Симона. Пазя ги досега, защото са много ценни - сълзи на покаяние.
Тези думи като балсам паднали на сърцето на каещия се. Той почувствувал необикновено облекчение, духовна радост и се успокоил.
Съзнанието на греховността е също духовен лек. Смиреното съзнание за греха е като страж - пази човека от грехове. Има ли такова съзнание, човек се пази от осъждане на другите. За да ни се прости, трябва и ние да прощаваме. Нали това се поставя в Господнята молитва като условие да се отпуснат и нашите дългове. Доколкото прощаваме, ще ни бъде простено. “И прости нашите грехове, както и ние прощаваме на нашите длъжници”, се казва в тая молитва. Бог е любов и ние трябва да проявяваме любов съм съгрешилите спрямо нас ближни. Съзнаващият това се моли с думите на Св. Ефрем Сирин: “О, Господи, дай ми, да виждам моите прегрешения и да не осъждам брата си!”
Паднал твоят ближен - та нима ти да не падаш! Занимаваш се с постъпките на ближния си и осъждаш делата му, а теб приятно ли е кога другите се занимават с теб и те критикуват и осъждат? Паднал брат ти - но може би неволно. Съгрешил, но може би в душата си отдавна се е разкаял. Защо ще се огрешаваш с осъждането му? Защо да пълниш въздуха с отровната язва на гордостта? Макар и да не я изказваш, но зад твоите думи не се ли разбира горделивата изява на фарисея: “Не съм като оня.” Не да осъждаме, а да прощаваме сме длъжни.
Провинил се някой си брат в един от манастирите, които пълнили пустинята по време на Св. Антоний. Емнали го другите. Изпъдили го от манастира. Изплашен от техните упреци, провиненият отишъл при Св. Антоний да дири неговата защита. Подире му тръгнали и неговите обвинители: “Пред авата ще те обрисуваме добре, какъв си грешник” - заканително му казвали те. Тъй и направили. Нещастникът не можел да се защити от обвинителите си, те не го оставили да се изкаже. А при Св. Антоний се случило да бъде преп. Пафнутий. И за да не се злепоставят пред светите старци, обвинителите извинявали постъпката си с това, че се движили от най-добри чувства към съгрешилия, поискали само да представят какъв е духовният му лик. Преп. Пафнутий, като видял неразумието им, дигнал десницата си и казал:
- Чакайте! Ще ви кажа една притча: Видях човек нагазил до колене във водата и почна нещастният да затъва. Спуснаха се други да му подадат ръка за помощ, но вместо да го извадят, те го натопиха още повече - до шията. Щяха да го удавят.
И свети Антоний, възхитен от мъдростта на стареца, извикал: “Ето човек, който съди справедливо. Той има дар да спасява души!”
Обвинителите се засрамили и приели брата наново в манастира.
Има още много лекарства за лекуване и отрезвяване на човека от греха. Да споменем само някои от тях. Ще напомня картината, носеща следния надслов: “Духовната аптека с церове за грехове”. По манастирите благочестивите поклонници често пъти се поучават като разглеждат по стените картини, подобни на горната. На таблото на тая картина е представена вътрешността на една аптека. На рафтовете са поставени разни стъкленици и пакети с етикети за съответните лекарства. Там е и лекарят - аптекар. Ето че един калугер, като прочел над вратата фирмата, бутнал с тояжката си вратата, влязъл и запитал:
- Е, докторе, кажи сега, какви лекарства имаш за грехове?
- Имам, отче - рекъл докторът сериозно, - много ефикасни билки - и му запосочвал по рафтовете. Ето, тук, корени за духовна нищетата или съзнание за греховност, тук пък са молитвени клонки, до тях листи и цветя от смирение, накъсай ги с ръката на незлобието, изсуши ги с пост и въздържание, стрий ги с търпеливо самовглъбяване, пресей ги през ситото на съвестта, изсипи ги в котела на послушанието: вместо с вода, залей ги със сълзи, покрий ги с капака на скромността и кроткостта, запали огъня със сърдечна топлота, поддържай го с пламъка на любовта, накрая, изсипи ги в блюдото на здравия разсъдък и тъй приготвения мехлем по-често поставяй върху сърдечните рани. И бъди уверен - внушително завършил лекарят, - ще излекуваш всичките си греховни рани.
Това е то - синтетично и нагледно изобразено в думи и картини - всичко онова, което се изисква за лекуване на греховете.
Когато се поболее някой, неговите близки със загриженост питат, разпитват и търсят лек за болестта му. Готови са да жертвуват много пари, да отидат да го търсят много надалеч само и само да помогнат на болния. А колко мъчно им става, когато болният не ще лекарствата - не ги приема и не иска да вярва, че могат да му помогнат.
Подобно нещо често става и с болната от греха душа. Трябва, обаче, да се знае и да бъдем уверени, че лекарствата, които Църквата предлага при покаянието, са сигурни и носят пълно духовно оздравяване и вечно спасение.
Слава Богу! - Божията щедрост не се свършва. При истинското покаяние има спасителна надежда за пробудената от греха душа.

1964 г