Митрополит Иларион

“Христос воскресе!” На този радостен привет небе и земя, цялото творение ще отговорят: “Воистину воскресе Христос!”
Възкресението на Христа е велико чудо, всемирно събитие. Щом грехът на Адам бе засегнал цялата природа, то и Възкресението на Христа се отнася до всичко сътворено.
Кой възкръсна! Този, Който “не бе сторил грях”, в устата на Когото нямаше лъжа (Ис. 53:9). Този, Който бе дошъл за спасението на грешниците и, възлюбил човеците, заради всички умря на Кръста.
Защо възкръсна? Христос възкръсна, за да потвърди истинността на Своето божествено учение и да засвидетелствува, че жертвата, принесена на Кръста, е приета, че смъртта е победена и раят е отворен за праведниците. Христос възкръснал, възкресил и възкресява всички умрели във вяра в истинския Бог и с вяра в божественото Му пратеничество за спасение на човешкия род.
Кога възкръсна? Христос възкръсна на третия ден от Голготската смърт, според пророческите Писания. Сам Господ предсказал това: “Разрушете този храм, казал Той пред юдеите, и в три дни ще го въздигна” (Иоан 2:19). Евангелистът отбелязва, че е говорил за храма на тялото Си (Иоан 2:21). И както пророк Иоана е престоял три дни и три нощи в утробата на кита, тъй и Син Човечески трябваше да пребивава в недрата на земята и да се яви в пълната Си слава.
Защо не е възкръснал веднага след смъртта Си, та като се яви да смае враговете Си и ги накара да повярват? На този въпрос трябва да се отговори: принудителната вяра не е вяра! При това ожесточените врагове биха могли да твърдят, че Той въобще не е умрял. А полагането Му в гроба е очевидна истина за настъпилата смърт. Христос не пожелал Сам да се яви веднага след Голготската смърт пред народа, за да не дава повод за вълнение сред надошлите за празника, затова изпратил при достойните някои възкръснали светии (Мат. 27:53) първи те да узнаят вестта за Възкресението, като впоследствие засвидетелствуват това на народа и Неговите ученици. “Много тела на починали светии възкръснаха и като излязоха от гробовете подир възкресението Му, слязоха в светия град и се явиха на мнозина” (Мат. 27:52-53).
Кои са тези светии? Това са старозаветни праведници като Авраам, Давид от корена Иесеев, някои пророци от Ст. Завет, предимно тия, които са предсказали за Възкресението, като Исайя, Иезекиил, Даниил или някои от тия, които с живота си са предознаменували тия събития, като Йов и пророк Иона. А може би с тях да са били и някои наскоро завършили земния си живот, като Св. Йоан Кръстител, Симеон, Анна, Йосиф и др.
Но телата им нали са изтлели в гробовете? С такива тела ли са се явили? Те са се вдигнали от гробовете и са се явили в тайнствените и нетленни тела, в които душите ще се облекат в последния ден. Явили се в свещения град на достойните, а може би за вразумяване и на някои от невярващите в Христа. Възприели в себе си живоносни сили от възкръсналия Господ, те не само благовестили великата радост, а и за награда в тържествен сонм са окръжавали възкръсналия Господ при славното Му възлизане на небето. Именно това възкресение на телата на светиите, като съзерцавал с духовния си поглед Св. Игнатий Богоносец нарекъл “продължение и допълнение на Господнето възкресение” (според Инокентий Архиепископ Херсонски, Творения, т. ІV, стр. 410).
Как е станало самото Възкресение? Това е тайна, известна само на Всемогъщия Бог. А от светите евангелисти узнаваме последствията от Възкресението. Станал голям трус (Мат. 28:2) - земетресение. При смъртта на Господ земетръсът бил знамение, изобличителен знак за събралите се на Голгота.
А в нощта на Възкресението трусът бил за вразумяване на стражата и на заспалите жители на Йерусалим. Ангел слязъл от небето, отвалил камъка от гроба. Видът на ангела бил като на мълния, а дрехата му била бяла като сняг. Дошъл от невидимия свят и станал видим за телесните очи. Огрян бил с отблясъка на непостижимата светлина на Божията слава, тъй както и Мойсей, кога слизал от Синайската планина. Войниците, които били на стража, при вида на Ангела били като мъртви, изчезнала от тях неустрашимостта на римския войн. Ангелът застанал на камъка. Христос възкръснал в слава… Войниците, като дошли на себе си, се спуснали към града да обадят на господарите си за станалото.
Възкресението на Христа, като най-велико събитие в световната история, е ден паметен и славен. То е ден свят, “празник на празниците и тържество на тържествата в него да благословим Христа во веки” - гласи църковната песен.
На юдеите било заповядано да празнуват Пасха в чест на избавлението им от Египет със страх от наказание. Седем дни не трябвало да има квас в къщите им, но да ядат безквасно в памет на избавлението: “Защото който яде квасно, оная душа ще бъде изтребена из обществото (на синовете на Израйля, Изх. 12:19).
Спасителят Господ Иисус, Който Сам за нас стана Пасха, Жертва жива, не е заповядал на вярващите да празнуват това събитие. Обаче апостол Павел, като напомня духовния смисъл на празника, пише: “Нека празнуваме, прочее не със стар квас, нито с квас от злоба и лукавство, а с безвкусни хлябове от чистота и истина” (1 Кор. 5:8). При все това Възкресението, новозаветната Пасха, се е празнувало през всички векове и то с извънредна тържественост. Християните още нямали храмове и когато били гонени от езичниците, извършвали богослужението в пещери и скривалища, но не намалявали с това тържествеността на празника. Цялата седмица, наречена “светла неделя”, се счита като един ден - ден на незалязващата светлина, в който не стихват възторжените величания на пасхалните песни. В продължение на 40 дни Църквата е възпявала и възпява Св. Възкресение, а и всеки неделен ден е възпоменание на възкресенските събития. Тъй че юдейската Пасха далеч не може да се сравни с християнската. По думите на Тертулиан, всички езически празници взети заедно не могат да се сравняват дори с една християнска Пасха.
Възкресението на Христа е основание за всеобщото възкресение на мъртвите и то никога не губи силата си. Днес то се празнува със същата тържественост и радост, тъй както и в апостолските времена. Много векове от тогава са изминали и много народи са се озарили от светлината на светоносния гроб Господен. Християнската Пасха е била и си остава тържество на вярата. “Иисус Христос е същият вчера и днес и во веки” (Евр. 13:8). Затова и Възкресението е вечно ново и радостта от него е винаги нова и действена за сърцето на човека.
Както в миналото, тъй и днес Пасхата, Великден, е свързана с хубави религиозни обичаи, подсилващи вярата. Богослужението е особено и по-тържествено от всеки друг път. Песнопенията, станали познати, се подемат от всички. И в наше време, с блясъка на свещите в ръцете на вярващите, през Пасхалната нощ грее и великденската радост по лицата им, тъй както тя е греела и в първите дни на християнството. Звънът на камбаните по всички краища на света днес се носи и привежда сърцата в трепет, тъй както проповедта на апостолите, вестителите на Възкресението - по всички краища на вселената. Всичко това идва да ни увери, че Възкресението на Спасителя Христа е неоспоримо чудо в световната история - чудо с всемирно значение, празник на празниците и тържество на тържествата.
“Благословен да бъде Бог и Отец на Господа нашего Иисуса Христа, Който в по-голямата Си милост, чрез възкресението на Иисуса Христа от мъртвите, ни възроди за жива надежда” (1 Петр. 1:3). Този е знаменателният ден - денят, който Господ създаде да се възрадваме и развеселим в него!

1977 г.