Иван Бурин

КОЙ СТАВА ВОДАЧ НА КЕРВАН

Някога, в турско, тръгнал далечен керван,
но керванджи-башия не бил избран.
Почнали керванджиите да спорят
кого главатар помежду си да сторят.
Едни викат: тоя, гледай му боя!
Други викат: оня - той е по-достоен!
Трети викат: мене! -
ни тоя, ни оня -
аз мога всички ви да надгоня.
Дните минават - те викат, говорят,
но неразрешен си оставал спорът.
И кой знай докога биха спорили така,
ако пред тях не се изпречила голяма река.
Реката била придошла.
Запрели се всички - кола до кола!
Пред зора
замлъкнал и спора.
Но ето, че нейде отзад момък млад,
на когото при спора се не чувал гласът,
поискал от керванджиите път,
повел си колата
и до рамене от вълните обхванат,
прегазил реката.
И тръгнал след него керванът.

Змията се оплакала: - Ума ми не побира
неправдата, която всеки ден съзирам!
Тук всички хвалят, всички галят
малките сърнички,
зайчета,
мечета,
дори зъбатите вълчета,
а само моите деца остават без милувки.
Защо е тая
неправда на света, не зная!
Обадила се мечката с две палави мечета:
- Да си го кажем без преструвки
и заобикалки,
не милва никой твойте малки,
защото са змийчета!