Георги Н. Николов

Към книгата си “Бялата змия”, София, 2008 г., авторът Димитър Кралев е добавил уточняващото - “Повествования”. Ако е имал предвид, че четиринадесетте белетристични заглавия са разкази с по-мащабен сюжетен обхват, не е подвел читателите. Защото всеки един от тях може да се разглежда като новелета, без да се придържаме строго към изискванията на този литературен вариант. Веднага ми се ще да уточня, че без “Кадифените убийства” книгата носи свежестта на регионалния битовизъм и човешките страсти първица в Бадемово - условният център на света, където се разиграват сюжетните хрумвания на Кралев. На техния фон и белетристична интерпретация “Кадифените убийства”, сам по себе си хубав, психологически издържан разказ, стои някак изолиран. Може би ще подхожда на сборник с аналогични произведения… А иначе останалите “повествования” превръщат книгата в пъстър калейдоскоп от страсти, щения - чисти и не съвсем - любов, игра със закона, дъх на домашно питие, утвърждаван и разрушаван бит и семейни закони, малко суеверия, ергенски срам и пак любов. Но и добро, и лошо Димитър Кралев поднася с вещината на пряк наблюдател. Не и съдник. Каквото и да сторят Данчето, Младенчо, Вакото, Енчо, кръстник Влаю, Пенко, Гена, Мая, те не чувстват намесата на автора. Нито категоричната му оценка кой какъв е и как е трябвало да постъпи в ситуацията, която го вписва в механизма си. Читателите с удовлетворение разбират, че няма морализаторстване, нито дидактика. Нито съпоставки с аналогични жизнени сцени, за да се открои доброто, а злото да се заклейми. Факт е, че самото Бадемово, този котел от кипящи страсти, привидно незабележими в делника, не е изолирано по страниците на “Бялата змия”. То е държавата. То е светът. То е живият живот не такъв, какъвто бихме го желали. А сцена, на която разиграваме личностния си етюд, когато се появим сред останалите актьори с раждането си. Можем да определим все по-интригуващото ни, с всеки следващ прочит, Бадемово като остров, изпращащ нравствени сигнали към останалия свят. То мултиплицира вътрешната енергия на жителите си, за да освети с ярка светлина всички, нуждаещи се от нея извън пределите му. Нуждаещи се от динамика, любов, грехове и пак любов. Не ще се спираме на всеки разказ поотделно. Творбите в сборника са самостоятелни сами за себе си. Но по силата на някои повтарящи се персонажи - Вакото и пр. - които шестват от заглавие в заглавие, “Бялата змия”, без непременно да е, напомня роман от разкази. В него героите, постоянни и епизодични, се плъзгат пред погледа на Димитър Кралев. Той не се стреми да ги представя на читателите биографично, а с отделни щрихи на характера, постепенно, извежда героите от анонимност. Хихикането на Пенко, мълчанието на Митра, топлият дъх на Ели, привидната грубост на Вакото, явната простотия на полковник Колю, смущението на Енчо и пр., са безпогрешен индикатор на ролята, която им е отредена в разказа. В цялата книга няма идеализиран герой. Ще ми се да мисля, че всички имат свой архетип. Че всички тъпчат земята и днес. Защо тогава споменахме регионален битовизъм? Съвсем условно. Бадемово може да се намира във всеки край на България. Може да набъбне до цялата България. И всеки човек, с когото се разминаваме по улицата, също може току що да е слязъл от страниците на Димитър Кралев. Създателят им е добър психолог и не случайно е избрал условното Бадемово за сцена и фон на повествованията. Така героите са близо един до друг. Взаимно се наблюдават, преценяват и… отсяват. Разказите са стегнати и ясни, без непременно да са задъхани и устремени към своя край. Те са едновременно реалистични и иносказателни. Внушават на читателя, че в друга ситуация действащите лица ще бъдат различни. Че не са статични в живота и вродената им житейска “пластичност” е средство за оцеляване. В какво? В необходимостта да запазят достойнство, тиха, ненатрапчива гордост, а част от тях - егото си. С тези достойнства книгата на Димитър Кралев “Бялата змия” прави приятно впечатление. Привидно в по-голямата си част изтъкана от битовизъм, тя всъщност е носител на съвремието ни като документ. Като фактологична приказка за живия живот и за греховно-праведни люде, търсещи мястото си под слънцето. С лъжливото усещане, че са го открили за вечни времена. Което пък е илюзия, но с приятен привкус. Така ни внушава авторът и ние с удоволствие се съгласяваме с него…

Димитър Кралев. “Бялата змия”, София, Ямбол. изд. “Светлина”, 2008