Христина Комаревска

МАЙКА СИ ОТИВА

Първи месец

Майка се смалява,
става кротка -
не вършей из двора като хала.
Пред забавената й походка
крачи страх -
да не падне - бавно се предава.

Втори месец

Майка не говори,
умълча се.
Думите й водопадни бяха.
Гледа във тавана и случаен
пламък във зениците изтлява -
рони мрака.

Трети месец

Майка е на път,
за него думи няма.
Всичко казано отдавна е познато.
Рехаво ръцете й пресукват
нишката на времето -
за нея - наобратно.