АФОРИЗМИ

Станко Михайлов

***
От гнило дърво кютюк не става.

***
Объл камък темел не хваща.

***
Пътищата хората събират, върховете ги делят.

***
До големият път се стига по малки пътечки.

***
Който твърди, че има много приятели, няма нито един.

***
Дето няма дим, и огън няма.

***
Конете ги бият аргатите - не чорбаджиите.

***
Накарали лисицата да запали огън, тя си изгорила опашката.

***
Ниско стой, на високо гледай.

***
Криво дърво от семка криво расте.

***
И прашинката в окото може светлината да помрачи.

***
Неотсечено дърво белег няма.

***
И трънката боде, но не мирише на роза.

***
Зли мисли - зли дела.

***
Колкото и да обича свободата, циганин викинг не става.

***
Жребецът иска силна ръка - не жилав камшик.

***
Лошото планина срива, доброто - планина издига.

***
Камшикът иска гол гръб - не яка ръка.

***
Вълкът ортак става, брат не става.

***
И криле да имаш, нямаш ли старт, не можеш да излетиш.

***
И огънят гасне от пепелта.

***
На магарето ушите му са дълги, защото акълът му е плитък.

***
Два крака в един цървул не се пъхат.

***
Сухо дърво шума не вързва.

***
Не могат всички петли все от породиста квачка да се люпят.

***
На змията главата се мачка - не опашката.

***
Като е умрял попа, няма черквата да събориш.

***
Умрелият тъпан не ще.

***
Който знае къде е изворът, чешма не търси.

***
Водата и с цимент да я запушиш, пак път пробива.

***
Акъл не му пречи, закон не го лови.

***
Изпотих се да треперя от студ.

***
Жената е тази, която отключва вратата на разврата.

***
Врагът трябва да се гледа с очите на враг. Никакво лицемерие.

***
Когато петелът кукурига, кокошките мълчат.

***
Всеки е луд по един път, лудите - два пъти.

***
На бедняка и през шапката главата му свети.

***
Клоните на драките не достигат върха на бора.

***
Колкото повече светлина излъчва човек, толкова по-черна става сянката му.