СТИХОВЕ И ПЕСНИ, НАСИТЕНИ С ЛИРИКАТА НА ДУШЕВНОСТТА
В творческата лаборатория на поетите с китара Иван и Живка Ненкови
При повишен интерес от културната общественост на Монтана самостоятелен концерт изнесоха семейството поети с китари Живка и Иван Ненкови. В областния ни град подобно събитие е рядкост, поради което, макар и поуморени от преживяното на концерта, двамата ентусиасти с готовност позволиха да надникнем в тяхната “светая светих”.
- Как стана така, че се сродихте с поезията и песента?
Иван: Ние сме влюбени в песента и пеем заедно от 1982 година. И сигурно тази любов към нея бе толкова силна и стана причина за изригването на любовта между нас. Само четири години по-късно станахме семейството – поети с китари Живка и Иван Ненкови.
Живка: Живеем в Несебър, но това не ни пречи да пеем и с това да станем известни в цяла България. В репертоара си изпълняваме предимно авторски песни, български поп и рок хитове, инструментали и евъргрийни. Иван свири на китара, а аз акомпанирам на пиано и синтезатор. Създадох и ръководя детска вокална формация “Сюрприз” към народното читалище “Яна Лъскова” в Несебър. С нея успях да запиша албума “Лодка за разходка” и осем клипа, излъчени по Българската национална телевизия в предаването “Лека нощ деца”. И двамата членуваме в дружество “Български писател” в Бургас. А Иван е член на Съюза на българските журналисти и на Съюза на българските писатели.
- Иване, с какво те привлича лириката?
- Трудно ми е да дам еднозначен отговор. Може би той е кодиран някъде в моите стихове. Освен лирика аз пиша миниатюри, епиграми, афоризми, басни, пародии, фейлетони, театрални композиции и други творби. Публикувани са в местни и софийски вестници. Имам излъчвания по Българската национална телевизия и Българското национално радио. За мене е радост, че успях да създам и организирам фестивала на поетите с китари “Морски струни”.
- Живке, колко книги е издал Иван?
- До момента Иван Ненков е издал “Троянски кон” – лирика, “Горещи апокрифи” – сатира, “Търговци в храма” – епиграми, “Корабен дневник” – морски стихове, “48 стихове” и “Ах, морето”. Носител е на редица национални литературни и музикални отличия, между които са наградите “Димчо Дебелянов”, “Щастливеца”, “Светлоструй”, “Пегас”, наградата на фондация “Културен диалог – 21” за поезия.
- Иване, кои композитори предпочиташ да са автори на музиката на песни по твои стихове?
- Много добра спойка е нужна между текста и музиката, за да се роди една хубава песен. Ето защо работя с музиканти като Стефан Диомов, Кирил Маричков, Стефан Димитров, Борис Карадимчев, Стефан Маринов, Кристиян Бояджиев, Георги Холянов, Борис Чакъров, Асен Драгнев, Росен Сеновски, Хайгашот Агасян, Гого Найденов, Руслан Карагьозов, Пламен Велинов, монтанчанина Росалин Наков, Светослав Лобошки, Любомир Денев, Асен Масларски, Георги Андреев и руската композиторка Елена Щербакова.
- А от певците?
- Песни по мои стихове пеят Ваня Костова, Тони Димитрова, Нели Рангелова, Кристина Димитрова и Орлин Горанов, Васко Кръпката, Милица Божинова и Илия Ангелов, Веселин Маринов, Дани Огнянов, дует “Домино”, групите “Фамилия Тоника”, “Щурците”, “НЛО”, “Фанданго”, “Лора” и др.
- Имате ли наградени песни на фестивали?
- Разбира се. От 1996 година, т.е. за четиринадесет години получих осем награди. Гордея се с призовете от националния песенен фестивал “Бургас и морето”, наградата на Съюза на българските композитори от “Златния Орфей” – 1999 година, наградата на публиката от пролетния радиоконкурс за нова българска песен – 2003 година.