Стефан П. Стефанов

Преди известно време от Дружеството на краеведите в Монтана бе депозирана докладна до кмета на община Монтана, Златко Живков, с предложение да се постави паметна плоча на мястото, където е била родната къща на писателя Славчо Красински, роден в гр. Фердинанд /дн. Монтана/. Баща му, Генко Кръстев, е един от създателите на Учителския съюз в България, член на ръководството на Септемврийското въстание в гр. Фердинанд, емигрант в СССР. Получи се конфузия – датата и годината на раждане на Славчо Красински не бяха уточнени със сигурност и това наложи да се проведат проучвания, които помогнаха да се отстранят и други неточности около биографията му.
Според най-меродавния източник – Речник на българската литература, т. II на БАН – Славчо Красински е роден на 25.ХII.1908 г. В по-новия Речник по нова българска литература /1878 – 1992/ на БАН се твърди, че писателят е роден на 25.ХII.1909 г.
В Българска енциклопедия на БАН от 1974 г. името на Славчо Красински липсва вероятно поради недоизживени политически съображения спрямо репресирания в края на четиридесетте и началото на петдесетте години писател. Според седемтомната Енциклопедия „България”, т. III на БАН от 1982 г. творецът е роден на 25.ХII.1909 г. В Съвременна българска Енциклопедия, т. III от 1994 г. се твърди, че Славчо Красински е само поет /а той е и белетрист, и драматург/ и е роден през 1908 г., а е починал през 1988 г.?! В Българска енциклопедия на „Труд” от 1999 г. името на Славчо Красински липсва, като недоглеждането е отстранено чак в третото издание на Българска енциклопедия А…Я на „Труд” от 2007 г., където Славчо Красински се появява с годините /1909 – 1984/, като е отбелязано, че е само поет и драматург, а той е и белетрист. Според Съвременна българска енциклопедия А-Я, четвърто издание на GABEROFF от 2003 г. Славчо Красински е роден на 25.ХII.1909 г., а е починал на 22.03.1984 г. в София.
Налага се да потърсим и други източници. В началото на книгата Красински, Сл. Пропаднали революционери от 1994 г. има „Автобиография” от Славчо Красински, взета от Каталог на книгоиздателство „Хемус” 1939 г., в която четем от уж най-достоверния извор: „От тая среда излязох, роден на 25 декември 1907 год. в гр. Фердинанд.” /Правописът е осъвременен от мен – Ст. П. Ст./. Същото четем и в Красински, Сл. Пропаднали революционери от 1996 г. В книгата “В утрината щом запеят” от 1996 г. Алберт Бенбасат съобщава за Славчо Красински следното: „Роден е на 25 декември 1905 г. във Фердинанд /днес Монтана/, а е починал на 22 март 1984 г. в София.”
В най-новата книга по темата, от 2004 г. – „Писатели и досиета” – Цвета Трифонова включва към статията си за Славчо Красински Приложение 5 от Архив на МВР НД 2041 – в това приложение Васил Калчев Иванов, оперативен работник при I отделение на Държавна сигурност в Коларовград /дн. Шумен/, където Красински е бил драматург към театъра, донася между другото и следното: „Славчо Генов Красински е роден на 15.ХII.1909 г.” В Приложение 6 към същата книга от старши разузнавач 3560 четем и това: „Славчо Генков Красински – роден на 25.ХII.1907 г. в Михайловград.” В Приложение 1 към книгата на Цвета Трифонова за пръв път се среща истината за датата, годината на раждането и истинското собствено име на писателя Славчо Красински – тази истина се съдържа във “Въпросник за установяване самоличността на лицето” от 27.IV.1925 г., който въпросник авторката също е взела от Архив на МВР НД 2041: „Славчо Генков Красински, роден 1906 г. месец декември ден 15 в гр. Фердинанд”. Цвета Трифонова уверено приема в статията си вярната дата, месец и година на раждане на Славчо Красински: „Венцеслав Генков Кръстев, познат с поетичния псевдоним Славчо Красински, е роден на 15.ХII.1906 г. в гр. Фердинанд в семейството на учителя Генко Кръстев и на Тона Димитрова, родом от Трън.”
Няколко неточности се допускат в биографията на писателя Славчо Красински. Истината може да се открие в ксерокопието на „Актъ за раждане /№134/ на Славчо Генковъ”, любезно предоставено ни от Снежана Апостолова, началник на отдел „Административно обслужване на населението” в община Монтана. Правописът е осъвременен заради читателите и курсивът е на автора на настоящата публикация. В този акт за раждане четем: „На хилядо деветстотин и шеста година, месец Декемврий, ден деветнадесети на два часът след обед, се състави настоящият акт за раждането на Славчо Генков от род мъжко, родено на петнадесети ден на месец Декемврий шест часът пред обед, в гр. Фердинанд, община Фердинандска, в домаът /Печатна грешка на формуляра – б.м. Ст. П. Ст./ на родителите си, на улица главна №. /Номерът не е посочен – б.м. Ст. П. Ст./
Роденото е законен син на Генко Кръстев, по вяра православна, по народност българска, поданик български, по занятие учител, на възраст тридесет години, родом от гр. Фердинанд, община Фердинандска /Роден е в с. Видлица, община Г. Дамяново – б.м. Ст. П. Ст./ и на Тона Генкова, по вяра православна, по народност българска, поданик български, по занятие домакиня, на възраст двадесет шест години, родом от гр. Фердинанд, община Фердинандска. /Родена е в гр. Трън – б.м. Ст. П. Ст./
Заявлението е направено от дедата Димитър Костов в присъствието на свидетелите: Злата Иванова, по вяра православна, по занятие домакиня, на възраст шейсет години, жител от гр. Фердинанд и Гюра Димитрова, по вяра православна, по занятие домакиня, на възраст шейсет години, жител от гр. Фердинанд.
Настоящият акт, след като се прочете на присъствующите, за удостоверение на всичко гореизложено, подписа се от всички ни.
Обявител: Димитър Костов
                Злата Иванова            Като неграмотни подписа ги аз Ив. Т. Асиков
Свидетели:
                Гюра Димитрова

Кмет: подпис и печат” /Тогава кмет е Игнат Попов – бел. Ст. П. Ст./

В акта за раждане има „забележка”, в чиято колонка е добавено от по-късно време следното: „С молба Вх. № АО – 94 – С – 2 от 5.01.1982 г. се променя фамилното име от Славчо Генков Кръстев на Славчо Генков Красински, съгласно чл. 18 от Наредбата за гр. състояние – молбата в папката за промяна на имена от 1982 година. Михайловград 5.01.1982 год. Дл. лице по гр. състояние: Подпис и печат на Общински народен съвет на селищна система Михайловград.”
В заключение трябва ясно да подчертаем:
1. Писателят Славчо Красински е роден на 15.ХII.1906 г. в гр. Фердинанд /дн. Монтана/ и това трябва да се знае със сигурност от всички отговорни личности и институции в България при честванията на годишнини от раждането му. В книгата си „Писатели и досиета” Цвета Трифонова приема вярната дата, месец и година на раждане на писателя, но пропуска не само да отбележи, че до нейната публикация има пълен хаос в това отношение, а и да подчертае, че това е единствената истина. Както се вижда от заглавието на настоящата публикация, необходимо е най-после да се сложи край на тази мистификация.
2. Очевидно писателят Славчо Красински по документи никога не се е казвал Венцеслав, както го пише по справочниците. Славчо се е казвал в началото на своя живот, Славчо се е казвал до промяната на фамилното си име, Славчо се е казвал и след промяната на фамилното си име до края на живота си. И това трябва да се приеме като окончателно. Явно две години преди да почине писателят е решил административно да узакони псевдонима си Красински, даден му от поета Димитър Полянов, когато младият човек започва да сътрудничи на левия печат. Цял живот той публикува творбите си с този псевдоним, който му е допадал, защото е запомнящ се и съдържа три букви от името на дядо му – така хем е верен на традицията, хем има колоритен маркер. Не е ясно откъде идва в справочниците името Венцеслав, но то трябва да се отхвърли като необяснима измислица, която приема дори и Цвета Трифонова. Макар да е преследван човек, писателят в никой момент не си е сменял личното име на Венцеслав – поне засега това не е доказано с документи. И синът на писателя, Димитър, няма обяснение за произхода на това име, като потвърждава, че по документи той цял живот е бил Славчо. Синът предполага, че е възможно това име да идва от публикации във в. „РЛФ”. Засега това си остава едно предизвикателство към специалистите по изворознание.
3. Когато умира, в ЕГН на Славчо Красински наистина се съдържа годината 1908, но на нея не трябва да се вярва, както не трябва да се вярва и на датата и годината, която посочва в своята „Автобиография” още през 1939 г. самият писател, без да се постарае след това да я опровергае. Трябва да се вярва на документите. Защо Славчо Красински се е подмладил с две години, не е ясно, но не бива да се забравя, че втората му съпруга е значително по-млада от него и суетата му е разбираема. А може би е права Снежана Апостолова, когато казва, че писателят Красински е артист и няма нищо чудно, че не се е постарал да изчисти нещата.
4. Славчо Красински наистина умира на 22 март 1984 г., но не в София, а във Враца, защото съпругата му работи във Врачанския драматичен театър и двамата живеят във Враца. Погребан е в София в Алеята на българските писатели в кв. Орландовци близо до Елин Пелин.
5. В Речник на българската литература, т. II. пише: „Първите му стихове излизат през 1926 по страниците на сп. „Наковалня”. Д. Полянов му дава литературното име Красински.” От този цитат излиза, че писателят е получил своя псевдоним през 1926 г. От цитираното Приложение 1 се вижда обаче, че това е станало още през 1925 г.
6. Славчо Красински е поет, белетрист и драматург и нито едно от тези три неща не бива да се пропуска, когато се говори за него в справочни издания, защото е кощунство спрямо неговата памет.
Всички тези неточности се срещат и в Интернет, когато се търси на името на Славчо Красински, защото там огледално се отразява печатаното върху хартия.
Сега е ясно какво ще пише на паметната плоча от бял мрамор с дълбоко врязани едри букви и цифри:

ТУК БЕШЕ РОДНАТА КЪЩА
НА
СЛАВЧО КРАСИНСКИ
ПИСАТЕЛ
/1906 – 1984/