Здравко Попов

Прибрах се непредвидено рано. И какво да видя? Жена ми с някакъв клепар там в ложето ни, съставено от два матрака модел “Юнона”. От кръста нагоре голи, а надолу не се вижда, покрили се с юргана. Семейния…
Класика!
В такива случаи е прието влезлият да нададе рев на леопард, комуто са вкарали нервен скакалец в ухото.
Точно тъй щях и да постъпя, струва ми се, когато жена ми, Койка, ме изпревари.
- Кузьо! – възкликна развълнувано тя, високо над петолинието. – Тъкмо навреме идваш! Да ти представя новото ни джипи, доктор Чифликчиев. От завчера сме при него, а ето че вече е на линия, няма я грандоманщината на доктор Пашев, дето те кара да чакаш два часа пред вратата му…
Класика, класика!
- Да, явно при тоя няма грандоманщина… щом е стигнал до тебе – оставих куфара на пода. – Може би известни пристрастия към нудизма…
- Ти какво, искаш да намекнеш нещо ли, Кузьо? – с разбит от горчивина глас проплака Койка. – Не си ли даваш сметка, че това може и да ме довърши, в моето състояние!
Когато преди седмица тръгвах за Бургас, състоянието й бе цветущо… Какво имаше предвид сега?
- Е, нали си в сигурни ръце. Вярвам, че господинът е специалист по състоянията, нали така… докторе?
Клепарят вторачи безпомощно взор в жена ми, досущ като слабоумник от основните училища, който чака да му подскажат Вазов ли е писал “Изворът на белоногата”, или Яворов. Долната му челюст увисна нетипично рязко, сякаш досега бе прикрепяна горе с някакъв райбер.
- Разбира се, че доктор Чифликчиев е специалист! – пъргаво го замести в отговарянето Койка, след което произнесе нещо, стигнало до слуха ми като “авто-мото-ларинголог”.
- Шофьор в “Бърза помощ”, така ли? – изпълних се с предусещане за нещо приятно.
- По-скоро съм интернист – с глас на привидение изговори онзи.
Това бе повратно, бих казал шоково положение…
- Интернист! – подскочих като ударен от 230 V ток. – Пък и не те е срам да го казваш, при положение, че сте на цели осем точки след нас, дишате ни праха!
- Какъв прах… – придоби съвсем оглупял израз гостът в ложето ми.
- Кой, ти ли не знаеш какъв прах? – рекох задъхано. – Ами същия прах, на “Ювентус”, дето твоят измислен “Интер” го диша години наред и ще го диша векове още, не се прави на тапа! – приближих лицето си до неговото.
- Да, да… Тоест, моя какво, извинете?
- Твоя измислен “Интер”! – мълниеносно затъкна устата му Койка, необяснимо засияла отведнъж. – Тук Кузю е прав, събрали сте се от кол и въже там, а играта ви я правят разни Адриановци и Вероновци, южноамериканци! Тия, дето са италианци, са живи посмешища: Марко Матераци, представи си! То само като го чуе човек такова нещо, ще окапе от смях…
- Е, аз също съм Марко, но все пак завърших една медицина, не е до името значи – огледа се глупаво клепарят.
Щях да кажа друго, но се сетих как звучи собственото ми име.
- Никой не казва, че е до името! Ако става въпрос, ние пък имаме Ибрахимович. Не е класическо име за викинг, но човекът по дух е викинг. А в края на краищата най-важното нещо са цифрите. Къде стои “Юве” в таблицата? На първо място, с 56 точки. Къде стоят твоите суеци от “Интер”? Зад гърба ни, с 48 точки и никакви надеждици да ни стигнат. Така ли е?
- Така е – примиренчески закима докторът, сполучил да сложи очилата си междувременно. – 56 точки са повече от 48. Но все пак световният рекорд не беше ли на американците?