Лолий Замойски

превод: Георги Ангелов

Заседанията на силните на света от известно време приличат на нелегални събрания. Тройни полицейски кордони, припряност на участниците – по-далече от публиката, засекретен дневен ред, неясният засега въпрос – къде ще пускат Русия, къде – не: с това са характерни последните рандевута на “седморката”, вече – “осморка”.

А зад всичко това е страхът от антиглобалистите, които, подминавайки всички хитрости на службите на реда, оставят в суперохраняваните градове следи от схватки с полицията и пожарища. Телевизионните сцени на безпорядък скриват от зрителя съдържанието и реалното значение на срещите на високо ниво. Както и самата логика на провеждането им. Струва ли си, в действителност, да се крият зад крепостни стени онези, които говорят за намеренията си да се борят с бедността и тежките болести на века? И нужно ли е да се събират за добри дела в такива екстремални условия и изолирани помещения?

Логиката и на двете страни става по-ясна, когато си даваш сметка какво в действителност се замисля в бункерите. Разбира се, срещите на върхушката на световната олигархия, техните гости и съюзници, не са регламентирани от никакви правила. Характерът на срещите на най-високо ниво въобще не е конституиран. Правилата на играта на “силните” се диктуват изцяло от тесен кръг политици, служещи на транснационалните компании и финансовите центрове. И срещите им са посветени съвсем не на благотворителността.

Тяхната цел е строителството на световен свръхмонопол, опиращ се на мощта на САЩ и най-близките й (Великобритания) съюзници. Това е и същността на глобализацията. Нейните задачи? Извличане на максимални печалби, благополучието на малка част от населението (”златния милиард”), макар до милиард тази група и да не стига. А за целта им е необходим пълен контрол над ресурсите на Земята и подчинение на тази линия на всички, които още не са го разбрали. Процесът е съпроводен с объркването на онези, които пък са го разбрали прекалено добре.

Последното беше демонстрирано в Генуа, богат град в северна Италия. Някога тук се родил Колумб, който ни открил Америка с всички независещи от него последствия. Наистина, в самата Генуа Колумб тогава не го разбрали, и каравелите му се отправили за злато и роби от иберийските брегове. А морската република Генуа се устремила на Изток. Там тя се задоволявала с черноморските брегове и с опити за участие на генуезки пехотинци в похода на Мамай срещу Москва. Наемници от Генуа легнали на полето на Куликовската битка под натиска на войските на Дмитрий Донски. Но това са някогашни, древни времена. А днешните ни показват битки с други цветове. Физическите жертви сега се оказват малко – загина италиански юноша, застрелян от изплашен новобранец от жандармерията. Срещу него искат да заведат съдебно дело. Що се отнася до другите жертви, те са повече.

В Генуа се събраха лидерите на страните, представляващи около една пета част от населението на Земята. Но тази малка част потребява 80 процента от всичко, което се добива и произвежда на планетата. Глобализацията – това е заграбване, макар и не с тези похвати, които се практикували в Северна Америка по времето на изтреблението на коренните й обитатели – индианците, но със сходни резултати, завладяване на икономиките на по-голямата част от страните. Завладяване и принуждение да следват правилата, които им диктува Западът.

Случаят и с Русия е своеобразен, и тук олигарсите имат своите проценти, банки и апетити. Когато в Приморието, а сега вече и в Подмосковието, изключват осветлението, силно качват цените за жилищата и услугите, когато безспирно продават черното злато от руските недра, газ, скъпоценни метали, разграбват уникалните редки вещества от земята, на които до голяма степен се гради технологичният и научен прогрес на Запада, то инициаторите на тези действия са известни вече и поименно. А онази средна класа, в името на която уж се провеждаше булдозерната приватизация (граби всичко, създадено не от твоите ръце), тя така и не бе създадена. А и едва ли проводниците на насилствената гайдаризация са искали да получат в лицето на възможни нови предприемачи някаква конкуренция. Няма нужда да се говори и за това, какво имаха до тогава обикновените граждани (спестявания, работни места, квалификация, перспектива за себе си и за децата си) и какво получиха в резултат, стигайки под нивото на бедността.

Затова пък западните банки чрез участниците в “голямото крадене”, както го нарече Г. Черниченко, впрочем, сам участник в този процес, получиха десетки и стотици милиарди долари, изтекли от Русия. До голяма степен благодарение на това икономиката на САЩ и други страни от Запада успя да избегне дълго неминуемата световната криза. Със своя крах ние осигуряваме стабилизацията на западната икономика.

Но да се върнем на вътрешната цена. Президентът Путин каза чудовищни цифри – всяка година в Русия измират до 700 000 души. А в замяна? Какви изгоди получаваме ние, уж приобщилите се към западното общество, следвайки неговите правила и препоръките на световните банкови центрове? Досега, независимо от ликвидацията на Съветския Съюз и системите от пактове, осигуряващи неговата безопасност, през всички етапи на разрушителната приватизация, на Русия – отломка от някога могъщата държава, й отказват признаването на нейния “пазарен” характер, не я приемат все още в световната търговска организация (СТО), не й дават статут на най-облагодетелствана нация, не снеха всички флагчета във вид на унизителни поправки в САЩ към икономическите отношения с нас. Самите американци извличат допълнително милиарди долари от нееквивалентния характер на търговията с Русия. А от нас само изтръгват дългове и проценти, в които въвлякоха страната злощастните й ръководители. А ако, пази Боже, Русия започне да се отказва от ножа на Буш, я заплашват със санкции, месят се на ниво президентство, звънят непосредствено на министър-председателя.

Натискът по всички линии се съпровожда с напомнянето, че нашата страна “е загубила студената война”, претърпяла е “поражение, и затова трябва да мълчи”. Едва в последно време, когато у нас на всички нива се почувства стремежът към самостоятелна политика, осъзнаването на собствените интереси, Западът благоволи да заяви, че е готов да включи страната ни в “осморката”, да я покани от чакалнята в залата с флагчетата на участниците. Но подправката към това беше една от най-горчивите и опасните. Буш обяви за неминуемата ликвидация на договора по ограничаване на стратегическите оръжия, който от 1972 г. стабилизираше противостоенето в света. Тук трябва да се добави и агресията срещу Югославия, фактическата анексия от нея на Косовския край, поощряването на сепаратистите срещу славянската общност и Русия. А сега във Вашингтон са започнали строителството на самолет-мутант, способен да се превръща в ракета и за няколко минути от Космоса да атакува всяка точка от територията на страните, неугодни на САЩ, включително и обекти на руска територия.

Когато се говори за глобализация, тя най-напред се свежда до ликвидирането на каквито и да са ограничения във финансовото и търговско проникване в други страни. В зоната на изключителните интереси на САЩ се включват Каспийския регион, отделни региони от Средна Азия, протягат се ръцете към Кавказ, Далечния Изток, нефтените запаси на Русия, нейните енергоресурси. Дори не споменаваме за информационната агресия, която се вижда в средствата за масова информация (дезинформация?), враждебните кампании към Белорусия, Калининград, правата на Русия над части от Черно море, канкана около потопената подводна лодка “Курск”, удивителната свобода на американското радио “Свобода”върху цялата територия на Русия, връзката на което с ЦРУ не се и скрива. А когато някой от руските граждани попадне в ръцете на американското “правосъдие”, може да очаква най-тежките последствия за “грехове”, за каквито на американците няма да им дойде и на ум да наказват собствените си граждани. Не говорим дори за нарушаващия цялата система на международното право прецедент на похищението на територията на независима страна на нейния президент и предаването му на съда в Хага.

Но икономическата и информационната експанзия, завладяването на средствата за информация, това, че на територията на чужда страна се третират коренните й обитатели – всичко това е само едната страна на действителността. Да видим този процес от гледна точка на правата на човека, съблюдаването на елементарните правила на демокрацията, за които Западът така обича да се грижи на чужда територия. Глобализацията израства сега като основен инструмент за ликвидирането на плурализма в обществения и политическия живот, за унифицирането им независимо от традициите и националните особености и нивото на развитие на една или друга нация. Главното за процеса на глобализация под командването на Вашингтон е подчиняването на страните и хората на критерия за изгода, или както обичат да казват – ефективност.

Тук вече не става дума за демокрация и права на личността. Изгода за кого и за какво? В името на какви високи изгоди скубят от нашите слаби икономически “реформатори” непосилните тарифи за енергия? Те вкарват в непосилни разходи и населението, и онези предприятия, които още се изхитряват да оцелеят. Става безсмислен разговорът за възраждането на промишлеността, на водещите й отрасли. И това се случва в страна, където предходните поколения си осигуриха най-евтините хидроресурси, усвоиха находищата на нефт и газ, на експлоатацията на които се държи поне една трета от енергетиката на Западна Европа.

Какви перспективи крие това за основната част от населението на Русия? Да чуем идеолозите на Международния Зелен Кръст в Русия (негов президент тук е Михаил Горбачов). През 1997 г. С. Барановски, В. Богачов и Ю. Шевчук публикуваха в Интернет в Санкт Петербург статията си “На къде отиваме?” Ето какво обещават в нея на гражданите. “Ако те не успеят да станат здрави и силни, за да могат с могъща индивидуалност да влязат във великия свят на бъдещето, тяхната участ е да измрат, тяхната съдба е да изчезнат.”

Тези думи са взети от статията на Хърбърт Уелс “Предвиждане”, публикувана през 1913 г. Писателят-фантаст (и идеолог) дава в нея рецептата: “начинът, към който прибягва природата за отстраняването на слабите, е смърт.”

А ето и авторовия коментар на “зеленокръстците”: “Трябва да се възхитим на прозорливостта на великия писател, предвидил дълго преди докладите на Римския клуб необходимостта от сегрегационна депопулация”. С други думи – избирателното унищожение. Да си спомним Хитлер с неговите лагери за “избирателна депопулация”… Знаменателно е и позоваването на съвременните социолози на Меката на много учени – Римския клуб.

Зеленият Кръст не се задоволи с изразяването на съгласие с канибалските пожелания. През 1994 г. неговите ръководители създадоха проектът “Харта на Земята”, където се казваше, че трябва да се “стабилизира световното население”, т.е. да се сведе числеността му до “златния милиард”. А за тази цел “не може да се мине без мирни начини” (пункт 7 от увода към Хартата). В следващите си документи Зеленият Кръст предложи ликвидация на неперспективното, (непородисто, какво ли?) население в името на спасението на биосферата и оцеляването на човечеството като цяло. Сред пътищата към тази цел е и създаване на “резервати” за непокорното население, нежелаещо да измира, прекратяване на “хуманитарните помощи за неудачниците”. Всичко това, облечено в концепцията за създаване на “достойна” цивилизация, съпроводено с цитиране на принципите на ООН и правата на човека.

Да се помага за унищожаването на голяма част от човечеството в името на неговото спасение и правата на човека? Не е ли това чудовищен цинизъм?

Спомняме си как в епохата, предшестваща рухването на съветската държава и нейната икономика, някои наши социолози стигнаха до там да обосновават теорията за необходимостта от унищожаването на много села като “неперспективни”. Днес някои представители на същата “либерална” идеология заговориха за неперспективността вече на цели области в Русия, например в Поволжието, и разделяне на техните земи между по-успешните области, където не липсват безогледни приватизатори и теоретици на предаването на всички земи на чорбаджиите.

Но ако погледнем по-широко: зад всичко това стои теорията за неперспективността на самата Русия, ако тя не се впише в американския модел на съвременното общество. А според някои наши неолиберали, Русия “трябва да легне под Запада и да не се съпротивлява, докато не му достави удоволствие”, както се изрази един такъв теоретик, намеквайки за пошлия анекдот. В действителност, това е теория (и практика) за зачеркването на Русия от историята, и не само на Русия, но и на много напълно развити и самобитни страни, включително и на самия Запад, където на американския натиск са готови да се съпротивляват значителни отряди от национално мислещи предприемачи и широки групи от населението, особено сред младежта. Оттук и неочакваното разрастване на движението на антиглобалистите, което обединява не само младежта, но и значителна част от европейското обществено мнение.

Осъзнаването на опасността от глобалистките механизми за бъдещето на много страни по света е накарало младежта на тези страни с особена енергия да се изправят срещу замислите на “агресивното малцинство”, желаещо и за напред да диктува кой да живее, и кой по законите на социалния дарвинизъм е обречен на измиране.

Разбира се, масата на движението е нееднородна. Сред студентите има немалко, търсещи стълкновение на всяка цена с надеждата да се предизвика широк резонанс и да се спечели популярност. Немалко са и провокаторите, изпратени от спецслужбите за компрометиране на движението, за да бъде представено то като чисто екстремистко. Нещо подобно наблюдавахме и по време на предишните изяви на младежта срещу монополите и елитарните форми на образование. Подобна елитарност, купувана с много пари, се наблюдава и у нас. Неслучайно проблемите на образованието и неговите гримаси бяха разглеждани от правителството през септември. На приемните изпити, виждаме го по нашите близки – деца, внуци, явно и тайно се извършва дискриминация на големи маси студенти. При това се закрива приемът във висшите учебни заведения на големи групи способни и трудолюбиви млади хора. Ако Ломоносов дойдеше сега с ботуши от Холмогор да полага изпити, сигурно щяха и него да го запишат сред “неперспективните”. Отдава се предпочитание на дечицата от нашия “златен милион”. Какво ще донесе това на обществото? Ще започнат да преобладават не лица, предани на науката и способни да я развиват, а митрофанушки, на които не са нужни знания по география, тъй като имат свой “шофьор”, който ще ги закара, “където трябва”.

Ето защо е важно да се разберат мотивите за безпокойството, което се изразява в чужбина понякога на границата на потресението. В основата е неприемането от младежта на положения като “богатият винаги е прав” и “началникът винаги е по-умен”. Подчинението на парите не се приветства и от църковните кръгове, които знаят, че човек е сътворен по образ Божи не заради печалбата от ближния.

Трябва да направя уговорката, че самата дума “глобализация” първоначално не е имала настоящия й зловещ смисъл. Съвременните методи за водене на икономика са необходими, както и “ефективността”. Необходими са и грамотната информатика и напредничавите методи на преподаване. Но нима за това става дума на закритите сбирки на вождовете на Запада? Нима на тях се говори за истинска борба с бедността и невежеството? Кой, в края на краищата, пречи на богатите да помагат на бедните открито, да поправят историческите несправедливости?

Но масите на са толкова глупави, за да не виждат подмяната на понятията и принципите. Те виждат, че понятията за демокрация и социални блага се отхвърлят заради печалбите на шепа богаташи. И когато хората са изигравани, те правят своите изводи. Те не искат тяхното бъдеще, бъдещето на световната цивилизация да бъде хвърлено под булдозера на глобализацията, помитащ всичко, което пречи на олигарсите да се обогатяват. Безконтролността на тези процеси, развиващи се въпреки общественото мнение и интересите на онези, които със своя труд са създавали и създават основните богатства на света, може да доведе до диктатура на богатите от най-лош тип и да предизвика нови и нови сътресения. Богатството явно удря някои в главата и те мислят, че светът може да бъде управляван с гола сила, че могат да разпалват конфликти и войни, способни да унищожат не само “неперспективното” население, но и онези, които седят върху акциите и златото.

Ние виждаме как под флага на глобализацията се извършва поход срещу изработеното в продължение на много векове правово разбиране за света. Реализира се покушение срещу принципите на ООН, срещу суверенитета на народите. Покушение се извършва и срещу най-древния принцип – “pacta servanda sunt” – договорът трябва да се изпълнява. Той не трябва да става жертва на глобалисткия булдозер. Иначе ще бъде разколебан целият световен порядък.

в. Modus Vivendi, септември, 2001 г., Москва