Владислав Чуканов

превод: Иван Есенски

БРАННО ПОЛЕ

И сънувам, сънувам полята –
там сивее
                безлика пръстта,
там и славата,
                     там и тревата
е с лицето на моя баща.

Там аз мъката
                     с пръсти прокуждам
и лицето
             докосвам дори.
И когато след миг се събуждам,
виждам:
             белег дланта ми гори.