Веселин Йосифов
Веселин Йосифов Колев, български писател, литературен критик, публицист, журналист, политик, общественик, е роден на 21.06. 1920 г. в град Чирпан. Син на широкия социалист Йосиф Колев и внук на дееца от Старозагорското въстание (1875) Кольо Ганчев. Завършва гимназия “Иван Вазов” в Стара Загора (1938) и право в Софийския университет “Св. Климент Охридски” (1945). Публикува за пръв път в сп. “Кръгозор” – Стара Загора (1933). Негови литературни и публицистични материали се появяват във в. “Литературен глас”, “Заря”, “Стършел” и др. Участва в заключителната фаза на Отечествената война, сражава се при Драва-Чехи и Драва-Соболч. Редактира военните в. “Тунджански боец” и “Шейновец”. Член на редакционната колегия на в. “Работническо дело” (1946-1949), редактор и завеждащ отдел “Литературна теория и критика” на в. “Литературен фронт” (1950 - 1952), заместник-главен редактор на в. “Литературен фронт” (1952-1966), член на редакционната колегия на в. “Стършел” (от 1965), заместник-главен редактор на сп. “Наша родина” (1966-1971). Член на Управителния съвет на Съюза на българските писатели (1964-1966), главен редактор на седмичния в. “Антени” (създаден и оглавен от него през 1971 г.), председател на Съюза на българските журналисти (3.05. 1976 – 16.10. 1986), член на Президиума на Международната организация на журналистите, член на Бюрото на Комитета на култура. Основател (1979) и пръв главен редактор на в. „За буквите – О писменехь“. Един от учредителите на Международната фондация “Св. св. Кирил и Методий”. Депутат в 8-то Народно събрание (1981-1986). Член на БКП (от 1946) и на ЦК на БКП (от 1976). Заслужил деятел на културата (1972). По негово време СБЖ полага много грижи за членовете си. Автор на книгите “Статии за български писатели” (1958), “Съвременници” (1963), “Прицели” (1975), “Размисли и страсти: Избрани работи” (1980), “От сряда до сряда” (1982), “Приписки” (1990) и др. Остър, темпераментен публицист и литературен критик, Йосифов създава редица полемични статии, фейлетони и памфлети срещу идеологическите врагове на социализма, критикува американския империализъм и ционизма. Създава литературни портрети на Г. Караславов, Хр. Радевски, Емилиян Станев, Чудомир и др. Популяризатор на редица забравени патриотични фигури и документи от епохата на Възраждането, напр. по негова идея се тиражира любимата песен на Левски – църковната „Достойно ест”. Допринася за обновяване на интереса към Цани Гинчев и Борис Шивачев, Захари Стоянов, Кирил Христов, Иван Вазов. Колоритна и ярка личност, автор на остро-актуални статии и критични публикации, Йосифов е сред съветниците на Тодор Живков. На 16.10. 1986 г. е свален като председател на СБЖ. През м. януари 1990 г. е изключен от СБЖ на извънреден конгрес, и от БКП - на пленум на ЦК на БКП (дотогава е изключван два пъти от БКП – през 50-те и през 60 -те г.) Умира на 03. 09. 1990 г. във Военна болница в София след трети инфаркт. Съпруг на журналистката от БТ Димитрина Йосифова и баща на изкуствоведката Бисера Йосифова (1953).
Публикации:
Публицистика:
