РУСКАТА ЖЕНА – ЦАРИЦА
превод: Ваня Душева
Доклад на Първия Международен форум на православните жени (Москва, 3 декември 2009 г.).
Ваше Светейшество! Всечестни отци! Дами и господа!
Драги участници в Първия форум на православните жени!
Нашето високо събрание се провежда изключително навреме. То поставя пред руското общество и властта остри и насъщни въпроси. Отдавна трябваше да се повдигне проблемът за авторитета на руската жена, унижавана и оскърбявана в годините на новия смут. Но да се върне уважението към нас, жените и майките, е невъзможно без любовта и почитта на руските мъже и бащи. За да съединим в една плът руското семейство, е необходимо да върнем на нашите жени подобаващото им високо място. В Свещеното Писание, цената на добродетелната жена “е по-висока от бисер; сърцето на мъжа й е уверено в нея, и той не ще остане без печалба; тя му отплаща с добро, а не със зло, през всички дни на живота си.” (Прит. 31:10-12).
За възраждането на нова силна Русия е необходимо да се опрем на трайната основа на предците ни, имаща своята сърцевина в православната вяра. Всичко добро, наследено от Свята Рус и Императорска Русия, трябва да бъде усвоено творчески. Главният урок, който са ни оставили руските царици и императрици, е урокът по майчинство, благотворителност и милосърдие заради Христа .
Трябва да отбележим една забравена днес истина. Династическите бракове между представителите на владетелските домове на Европа осигурявали единството на християнската държавност, водеща към Римската империя като световен християнски ойкумен. Моят съпруг Тихон Николаевич, внук на император Александър III и Мария Фьодоровна, наследник на датската принцеса Дагмар, си спомняше, «че и в нея тече кръвта на бедната кралица на Шотландия (и Франция!) Мария Стюарт!».
В историята на Русия са известни немалко чуждестранни принцеси, които са ставали не просто водещи личности от православната династия Романови, но и на руски православни светци като великата княгиня Елизавета Фьодоровна и нейната венценосна сестра Александра Фьодоровна, чиято канонизация стана зад величествените стени на храма “Христос Спасител”.
Буквално преди дни бе обнародвано известието, че Светият Синод на Украинската Православна Църква е прославил като светица монахиня Анастасия, в света – великата княгиня Александра Петровна, родена като Александра Фредерик Вилхелмина, дъщеря на принц Олденбургски – Петър Георгиевич, съпруга на великия княз Николай Николаевич (старши), брат на император Александър II.
Великата княгиня Александра Петровна създала в Санкт Петербург Покровска община на милосърдни сестри, болница, амбулатория, отделение за момичета-сираци, фелдшерско училище и други благотворителни учреждения. В Киев тя основала Покровския женски манастир, в който открила съвременна болница с единствения в града рентгенов кабинет, създала безплатна аптека, училище и приют за момичета-сираци, приют за неизлечимо болни жени и за слепи.
До 1881 г. тя била председател на съвета на детските приюти: учреждение във ведомството на друга венценосна благотворителка – императрица Мария Фьодоровна (старша), съпруга на императора-мъченик Павел Петрович. По свидетелство на съвременници, господарката Мария Фьодоровна се ползвала с всеобщо уважение и почит, тя била жив символ на императорската фамилия. Постепенно тя отстранила от двора всички заговорници, участвали в убийството на съпруга й, и отдала всичките си сили, след раждането на децата си, на милосърдна и благотворителна работа. Ръководейки много учебно-възпитателни и благотворителни заведения, императрицата ги покровителствала и подпомагала до праведната си кончина. За управлението на тези многобройни заведения след нейната смърт било създадено специално «Ведомство на императрица Мария», което продължило богоугодното начинание.
Нейната съименница, императрица Мария Фьодоровна (младша), съпруга на Александър Трети и майка на светия цар-мъченик Николай Втори, спечелила руската любов и уважение на верноподаниците си за всеотдайния си труд на нивата на милосърдието и благотворителността, помагайки на всички нуждаещи се, независимо от социалното и материалното им положение. В съвременната история името й е тясно свързано с възстановяването на монархията в Русия на Приамурския Земски събор през 1922 г. във Владивосток. Родената като датска принцеса Дагмара, руската императрица-вдовица Мария Фьодоровна, успяла да спаси от плен бунтовници и да се върне през 1919 г. в родната Дания, където и живяла в изгнание до кончината си през 1928 г. Скромният Двор на императрицата-изгнаница станал център на руските изгнаници и приковал очите на целия свят. Пренасянето на праха й от Дания в Русия, в императорската гробница в Петропавловската крепост, благодарение на усилията на Руската Православна Църква и върховната власт, стана събитие от национален мащаб. За мен това ново «знамение на единство» стана не просто общоцърковно, общодържавно, но и дълбоко лично дело. В Църквата и Царството преданието и традицията се предават чрез живите хора. Ще напомня, че при раждането на бъдещата свята императрица-мъченица Александра Фьодоровна кръстниците й били, редом с представители на други европейски владетелски Домове, Александър Александрович (бъдещият император Александър III) и неговата съпруга великата княгиня Мария Фьодоровна. А вече императрицата-вдовица Мария Фьодоровна и нейната внучка великата княгиня-мъченица Олга Николаевна станали кръстници на моя съпруг Тихон Николаевич, с когото преди осемнадесет години основахме Благотворителния фонд «Програма за помощ на Русия».
Така, чрез живата духовно-кръвна връзка се осъществява предаването на наследството в православна, царска Русия, дълги години пребиваваща в изгнание. Докато няма държавни владетел и владетелка, кръстът за попечителството над сираци и бедни са взели Църквата и обществените активисти. Но скорошните инициативи на върховната власт дават повод за предпазливи надежди, че благотворителното дело и милосърдие ще получат държавен статут. Възможно е дори да се създаде специално ведомство, по примера на ведомството на императрицата. Защото не всички трябва да се уповават на «белите дрехи», които ще спасят и себе си, и мъжете от пиянство, и децата от престъпления, а наред с това и майка Русия от демографска смърт. Да, ние сме жените с «бели одежди» – много можем и много правим. Но само чрез ЦЕЛИЯ РУСКИ СВЯТ ще спасим своите роднини и близки, чужди и далечни. И Руската Жена отново ще заеме подобаващото й се царствено място!
Благодаря за вниманието.
Москва, 3 декември 2009 г.
Русская линия, 05.12.2009
