ОРЕХОВИ ДУМИ
ОРЕХОВИ ДУМИ
Събирах цял ден
думите си ненаписани
и в яки черупки ги скрих.
Дойде следобедът,
помислих,
на ореха зелен ги закачих.
Изглежда през нощта
дошли са свраките крадливи,
на сутринта ни думи,
ни орехови люспи не открих.
Сега ще ги подреждат вече
бурята и вятърът
и ще изпишат по небето
с черупки моя ласкав стих.
ЕДИНСТВЕНАТА ДУМА
Не съм обичала тъй както мога.
Не съм обичана тъй като исках.
Не съм намерила
единствената дума.
Едното благозвучие,
опитомяващо и хората и чувствата.
Едната мисъл,
отключваща ядрото на живота.
Не съм открила
на вечността прозрачната кристална сфера,
която всичко мое, топлото и разпиляното,
като в сълза вселенска събира.
ЕКОЛОГИЯ
Суша. Суша. Суша.
Умират дърветата наистина прави.
Отлитат птиците. Гори небето.
Пръстта на пепел се разпраши.
От облак ни следа.
Пресъхва ореолът на луната,
на птицата последната сълза.
Година или повече дъждът се бави.
Врабчето в суха шума се удави.
Суша. Суша. Суша.
И прах.
Кипър 2007-2008
ЗАТЪЖИХ СЕ ЗА ДЪЖДА
Затъжих се за дъжда
и мократа му сянка,
за въздуха от него просветлен,
за миризма на дъб и на шишарка,
за светлината, която
от лист трепетлика тече.
За капките по челото ми,
носещи хладна забрава.
За есен, за свежест
и дъх на мръзнеща морава.
Затъжих се и чакам го.
Него. Дъжда.
СВЕТУЛКИ
Не проумяваме ли
или не приемаме края,
онова малко избухване,
разкъсало ядрото
на чудото живот.
По това ли се различаваме от звездите,
гаснещи на орбита в безкрая.
От искрите, които вятърът раздухва
из коловозите край пътя.
Най-близки ли сме до светулките,
които гаснат в полет
в тъмата на нощта
и ронят се
на светлината мъртвите обвивки
върху изсъхнали листа
и прегорели билки.
МЪРТВАТА ПЛАНЕТА
Може би любовта е
онази мъртва планета,
звезда,
угаснала тайно от нас
преди милиони светлинни моменти,
чиято светлина измамно
към нас все още е на път.
УЧАСТ
Свещта гори.
Около нея
пеперудата кръжи
и кръговете стават тъй опасно близки,
докато пламъкът лизне
нежните крила
и блесне тя като миниатюрна факла
от пепел и от светлина.
ПРИРОДНО
Мравчице, и ти,
водна попова лъжичка.
И вие, храбри гласовити щурчета,
ще сляза в малкия ви свят
като Алиса.
Да ме научите
как доверчиво да живея
само със слънце, въздух и вода.
Да ми дадете
малко зрънце
от непресторната ви свобода.
Да не броя
трохите на минутите,
огризките на дните.
Да не ме жегват
ни нежна ласка,
ни корава мъка.
Да не заменям
глътка бистра радост
за шепа каменни сълзи.
Да търся сутрин
погледа на слънцето,
да се заслушвам само
на вятъра в гласа.
Да ме научите
ви моля
да дишам леко
със устните
на кротките цветя.
