Латун Консулов беше не просто човек, не просто рицар от старата школа, той беше поет. “И ето, аз подреждам в стихове // душата си грешна // за междузвездните вечности.” – пише Латун Консулов в последната си книга „Уловена светлина”. Мисля, че смъртта е просто едно пътуване на душата при Бога. Така твърдят всички уважаващи себе си религии. Така пише и поетът Гриша Трифонов: „Ако смъртта не е поредното пътуване, защо сме се родили сред звездите?”. Душата на поета, на воина на светлината Латун Консулов е „подредена”, готова за пътуване във вечността. Той я подготви за пътуване в отвъдното чрез своите дела, чрез своите синове и внуци, чрез своите книги. Дълбоката светлина, искрата, запалена от Бога, светлината, която сме взели назаем от звездите, е в стиховете и душата на този поет. „И тъжно гледам, как светът // през звездното решето и тази нощ // изтича // а аз, прашинката, утихвам и този път, // незабелязан от ефирното // величие.” Дори и такова тъжно и примирено настроение, и дори такова усещане за ефимерността на собственото съществуване съдържа в себе си древно, забравено знание. Знание за това, че си частица, макар и прашинка от Всемира. И, в този смисъл, си безсмъртен.
Латун Консулов е знаел това, написал го е и ни го е оставил като завет.
Мир и светлина на душата му!
Амин!

Мина Карагьозова