превод: Георги Ангелов

– Борис Николаевич, как оценявате днешната литературно-художествена ситуация? Съгласен ли сте, че се извършва прелом и че читателят вече е преситен от масовата литература?

– Засега, според мен, продължава да доминира масовата литература – детективски, приключенски и любовни романи, много популярният жанр фентъзи, особено сред младежта. Но прелом в читателските вкусове и писателските предпочитания наистина се забелязва, което се вижда дори по произведенията на нашите студенти. Вижда се и по книжарниците, по критическите статии, по това, което се екранизира сега. Сериозната, в това число и философската, и религиозната литература става все по-търсена. Чувства се психологическа и интелектуална умора от масовата литература, от примитивния плосък хумор, от насилието. Мисля, че днес може да се говори за възраждане на интереса към философското и класическото наследство. Нали именно там се поставя въпросът за това, което Фьодор Михайлович Достоевски винаги нарича “тайна на човека”.

Вие знаете, че е съществувало и съществува мнението, че именно средата определя духовния свят на човека. Променим ли средата – ще променим и вътрешния свят. Но цялата човешка история доказва обратното. Духовните ценности се проектират върху обкръжаващия свят и го променят в една или друга страна. За източниците на тези разнопосочни промени говори Державин в: “Аз съм цар. Аз съм роб, аз съм Бог, аз съм червей…” Човекът е кентавър, който носи в себе си едновременно и злото, и доброто, и природното, и духовното начало. Тъмната страна на живота, искаме го или не, съществува, и тя трябва да се взема под внимание като обективна реалност, за да не бъдем застигнати неочаквано при едни или други начинания, реформи и т.н. И това ще бъде винаги, човешката природа практически е неизменна от времето на сътворението на Адам и Ева. Ето защо са така актуални философите, по-конкретно любимият ми Паскал, който нарича човека “мислеща тръстика”.

Нашите класици са изследвали многообразието на човешките типове. Такива психотипове като Скъперника рицар, Моцарт, Салиери, Татяна Ларина, Евгений Онегин, описани от Пушкин, такива като Собакевич и Чичиков от “Мъртви души” на Гогол, те са останали и сега, само че в други дрехи и с друго социално съдържание, но практически с непроменен вътрешен свят. Именно от това се определя актуалността и съвременността на класиката, затова тя ще е интересна и след 100, 200, 300 години.

Представете си в съвременния свят двама пушкинови герои– Гриньов и Швабрин. И двамата са професионалисти, само нравствената им същност е различна. И от това как ние ще ги възприемаме, всъщност зависят и резултатите на професионалната дейност, и съдбата на Русия. Колкото по-дълбоко писателят изследва душата на човека, вътрешните й противоречия, толкова по-актуален и интересен ще бъде той за следващите поколения.

Освен това, класиците се отличават с хармонично виждане на действителността, при тях е налице точна йерархия на взаимоотношенията между висшето и низшето, те никога при тях не се смесват. Съвременните писатели често се отучват не само да разбират, но и да изобразяват светлото, затова, четейки произведения на съвременни автори, даже притежаващи немалък литературен талант, усещаш, че човекът е само “роб и червей”. Руският философ от ХХ век Б. П. Вишеславцев нарича нашата епоха епоха на профанация, когато всичко висше, духовно и нравствено се свежда до низшите пластове на съществуванието и битието.

При нас на първи план сега излиза материалната страна на живота. Домовете, автомобилите, яхтите стават самоцел, а не средство, хората забравят за необходимостта да усъвършенстват вътрешния си свят. В държавата сега също доминира икономиката, макар че тя трябва да бъде само средство за развитието на културата, науката, духовността, образованието.

– Изглежда, до голяма степен е виновна и днешната система на възпитание – в семейството и в училище?

– Съкращаването на часовете по литература и руски език, според мен, се вписва в картината на профанация, за която говори Вишеславцев. Не си мислете, че съм против информатиката, чуждите езици или ОБЖ (основи на безопасността). Но съкращаването на хуманитарни часове в образование, където литературата заема едно от водещите места, е показател, че човекът просто се адаптира към тази преобърната система от ценности. Все по-често говорим за образованието като за сфера на услугите, потребностите стават все по-примитивни. В края на краищата, такъв човек с опустошена душа и низки желания е социално опасен, защото няма понятия за висши ценности – чест, достойнство, милосърдие, състрадание… А това разбиране, между другото, се формира от класическата литература. И именно хора с развити висши ценности са главният ресурс на града, на страната, в която живеят, глобално – на цялото човечество. Ако някога хората с такива качества окончателно измрат, в света ще се реализира формулата “човек за човека е вълк”. Преобърнатата система от ценности възпитава всички тъмни страни на човешката природа – властолюбие, завист, злост, желанието да злепоставиш, да измамиш…

– Но нали някакъв баланс между светлината и тъмнината изначално съществува в природата…

– Задачата на училището и семейството, на държавата като цяло, е да възпитава най-доброто у човека, да му помага в пътя на духовното самопознание и усъвършенстване. Руският философ Иван Илин също е писал за тази тайна. Той подчертавал, че човек е свързан с целия развой на историята и от това, какви качества се развиват в общественото съзнание, зависи развитието на историята. Получава се, че от човешката душа, от нейната чистота и духовност зависи в крайна сметка световната история.

– Борис Николаевич, главните Ви книги са посветени на две исторически личности – Чаадаев и Паскал. Защо избрахте тях? С какво Ви привлече техният живот?

– Паскал е мислител, който разкрива фундаменталните противоречия в човека. Той е писал, че човекът не е ангел и не е животно, а съвместява в себе си тази двойна природа.

Паскал е интересен и с това, че анализира явленията от живота на човека и обществото, които ние понякога абсолютизираме, например, значението на разума или науката в живота ни. Паскал виждал многостранността на вътрешния ни свят, той разбирал, че за нас много по-решаваща роля от разума играят такива неща като въображението, внушението, самолюбието, тщеславието, разнообразните чувства.

– А западникът Чаадаев?

– Бедата е в това, че мнозинството от нас живее в плен на стереотипи, които значително променят реалната картина на света. Това е същото, както слоевете при иконите, когато, за да се види първоначално изобразеният лик, трябва да се сваля слой след слой. За Чаадаев е имало твърде много митове, които съвсем не съответстват на реалния му облик, на реалните му убеждения. При което комунистите имаха техен Чаадаев, либералите имат свой…

– А днес правомерен ли е спорът за славянофилството и западничеството за съдбата на Русия?

– Този спор никога не е завършвал. Сега можем да видим резултатите от това, че Русия отново пое по западния път на развитие. Днес се осъществява период на осмисляне на историческия път на Русия, и още по-остро се поставя в тази връзка проблемът за човешките качества и духовни ценности, тяхното въплъщение в историята. Славянофилите са имали провидчески дар, те предупреждавали какво може да стане с душата на руския човек, ако ние тръгнем по западния път. Те са предвидили възможността за опростяването на душата, за примитивизацията на вътрешния свят.

Вие знаете, че въпросите “Какво да се прави?” и “Кой е виновен?” са традиционни за класическата ни литература. Във връзка с това, Владимир Соловьов е писал, че “докато тъмната страна на нашата природа, зла в изключителния си егоизъм, покрива всичко със себе си, вижда във всичко само своята полза и изгода, докато тя не е просветлена, въпросът “Какво да се прави?” няма смисъл”. Представете си тълпа от глухи, слепи и бесновати, казвал Соловьов, които си задават въпроса “Какво да се прави?”. Единственият разумен отговор тук е: търсете изцелението; докато не се изцелите, за вас няма дейност, а докато се мислите за здрави, за вас няма изцеление. Т.е. става дума за вътрешното усъвършенстване, от което зависи достойното развитие на обществото. Много наши мислители, включително Илин и Достоевски, били убедени, че когато у човека се променя вътрешният свят, когато доминанта на неговото естество станат висшите качества, той придобива ново зрение.

– Значи, дълбокият, мислещ писател трябва да бъде и вярващ човек?

– Писателите могат и трябва да бъдат различни. Никой не е отменял таланта, но при това трябва винаги да се помнят думите на Пушкин “геният и злодейството са несъвместими”. Талантът е като оръжие, да кажем – като брадва или нож, с тях може да се строи дом или да се убива. Да вземем Шекспир. Той не се е страхувал да изобразява тъмните страни на човешката природа, но при него никога не се смесват доброто и злото, от четенето на неговите произведения винаги остават светли усещания, вярата, че доброто все пак ще възтържествува над злото. Висшето при него никога не се приема за низше. И въобще, истинският талант никога не би възпявал злото.

– Борис Николаевич, Вие сте не само писател, но и ректор на творчески ВУЗ, предназначен да насочва и вдъхновява студентите. За какво пишат те днес?

– Независимо, че училището ни изпраща все повече и повече прагматични момчета, нашите студенти са все пак по-особени. Не случайно са избрали за свое житейско призвание литературата. Тематиката на произведенията им е различна. Някои пишат фентъзи, криминални четива. И в същото време има много студенти, които са привлечени от работата в реалистичния жанр – те пишат за Великата Отечествена война, за съвременните събития в Чечня. Пишат за живота в малките провинциални градчета и мегаполисите. Между впрочем, в Литинститута винаги е имало много студенти от провинцията, и сега те практически са половината. За да открием талантливата младеж от провинцията, се свързваме с регионите. Провеждаме на местно ниво творчески конкурси, а и да разкрием младите дарования ни помагат местните литературни обединения, литературните студии, кръжоците. Имаме и тясна връзка с хуманитарните гимназии и лицеите. Мнозина способни млади хора дори не подозират за съществуването на Литературния институт, а някои не са уверени в собствените сили. Нашата задача е да поддържаме талантите. Тази година Литинститутът ще празнува своята 75-годишнина. Славна история, прекрасен юбилей. Надяваме се, че днешните студенти ще продължат славните традиции на уникалния творчески ВУЗ.

Разговорът води Светлана Руденко, журналист

Журнал “Российская Федерация сегодня” №21 / 2008

бутон за сайт