КОПНЕЖ
КОПНЕЖ
В блясъка на пролетното слънце
ти се къпеш, сладостно въздишаш,
трепнеш с порива на всяко зрънце,
със дъха на всеки лист миришеш,
земьо, майко моя!
Неизгледния простор ме вика,
ниви и ливади ме опиват –
в мен духа се буди, властно блика,
на дедите, в тебе що почиват,
земьо, майко моя!
Да ми е да развъртя косата,
да ми е след ралото да крача,
да ми е с кавала след стадата
жалбите ти святи да изплача,
земьо, майко моя!
Но, уви, топи ме само в мъка
моето желание непобедно:
Ще умра далеч от теб в разлъка,
син прокуден на селото бедно,
земьо, майко моя!
ЗАПАД
Алее запад. В тоя час вечерни
широко се разляла в равнината,
люлее облаци и сенки черни
във себе отразила ги реката.
И по водите й прозирно ясни
през върховете на върбите неми
на слънцето, което тихо гасне,
кръвта се точи на струи големи.
ДИВИ ПАТИЦИ
Под вечерното слънце спи гората.
Заесени се – сняг ще завали –
шуми повяхналата тръст в блатата
и често падат вечерни мъгли.
Червени пламъци, кат от пожари,
разсипват се в безкрайни небеса,
разстилат се в долчинки сиви пари
и сенките на тъмни дървеса.
Подплашено от негде, ято хвръкна
от диви патици и полете
със шум и се изгуби зад реката;
и, до кат се отвред стъмни и мръкна,
аз чувам, стиснал пушката в ръце,
размахани крила над мен в мъглата.
МАСКИ
Шумни в нощний мрак
улиците пак –
тичат млади, стари
с луда страст обзети;
дрънкат се китари,
пускат се ракети,
бляскат огньове.
Смях и викове –
маски, маски!…
Движи се без ред
шествие напред
от палячи малки,
феи безобразни,
от велможи жалки.
От демони разни.
Разни зверове.
Смях и викове –
маски, маски!…
В уличния шум
в шемет – всеки ум:
скачат и играят,
пеят и приказват,
и реват, и лаят,
в своя бяс показват
мръсни ликове.
Смях и викове –
маски, маски!…
