КРИСТАЛНИТЕ КРИЛЕ НА ХАРМОНИЯТА
КРИСТАЛНИТЕ КРИЛЕ НА ХАРМОНИЯТА
Дебютната книга на Роман Кисьов „Вратите на рая” е издадена от издателство „Христо Г. Данов” и е получила първа награда на националния конкурс за автори до 33 години. Някой може да се запита защо този поет едва сега, на ръба на Христовата възраст, е посмял да покаже на бял свят стиховете си и защо всъщност пише стихове, след като по професия е художник. Нито в едното, нито в другото има нещо за чудене: който види рисунките на Роман Кисьов, които придружават стиховете му през „Вратите на рая”, ще разбере това. А който прочете събраното между двете корици, ще бъде респектиран от самокритичността, присъща между впрочем на всеки талант, с която авторът е подбрал и подредил творбите си. И ще си даде сметка защо е чакал досега, а не е избързал да издаде книга още преди години.
Книгата на този млад поет и художник, освен с чистотата на словесния и на художествения рисунък, се отличава и с нещо колкото важно, толкова и рядко срещано, особено в стихосбирките на по-младите: с наличието на впечатляващо морално кредо, което кристалните криле на хармонията, царуваща в тази млада душа, извисяват до поетични и философски прозрения. Роман Кисьов е наясно със себе си, с мястото си в света, и онова, на което се е посветил, е стремежът – към усъвършенстване, към постигането на по-доброто и в живота, и в света около себе си. Неговите стихове се четат леко, те са светли, от тях бликат духовност и вглъбеност.
Всеки, който влезе през „Вратите на рая”, ще се срещне със светлина и пречистеност, които се надявам авторът да запази и по-нататък, изминавайки минираното поле на човешкия път през живота.
(Публикация във вестник „Континент”, бр. 144 (974) от 23 юни 1995 г.)
Роман Кисьов, „Вратите на рая”, стихотворения, изд. „Христо Г. Данов”, Пловдив, 1995.
КРИПТУС
(Из словото, произнесено на премиерата на книгата „Криптус” на Роман Кисьов, на 12 октомври 2004 г. в Криптата на Храм-паметник „Св. Александър Невски”, София.)
Тази вечер сме се събрали да посрещнем четвъртата книга на поета Роман Кисьов, която той е озаглавил „Криптус”. Художникът Роман Кисьов е направил стихосбирката да изглежда мистично-привлекателна, със загатната още в корицата й тайна. Криптус, както обяснява самият автор, означава „кодиран, скрит”, така че и самото заглавие ни праща на лов за кодове и загадки, вградени като сенки в основите на текстовете.
Преди време в един обзорен критически текст за съвременната българска поезия бях причислила Роман Кисьов към малцината, за жалост, представители на така наречената “духовна поезия”, или поезия, обърната към Бога. Днес намирам, че едно такова приобщаване би било непълно, защото поетът е прекрачил и в други категории, макар че запазва като основна своя тема темата за вярата – не за религията, а именно за вярата в Бога. В новата си книга Роман Кисьов е потърсил други измерения на собствената си територия, позната от предишните му книги.
Още една основна тема има в тази четвърта книга на поета: тема, която дълбоко и искрено го вълнува – това е темата за творчеството и за съдбата на оня, който дръзва да създава духовност в едно общество, което не само е бездуховно, но и проповядва разрушение, насилие, омраза и отмъщение. Тези две теми близко и плътно се преплитат в една част от стиховете, съставящи книгата “Криптус”.
Но основният адресат на повечето текстове все пак е Бог. Този път връзката на автора с Бога е по-усложнена отпреди, сигурно поради натрупаната печал, произтичаща от придобитите с годините знания.
Книгата носи подмолното течение на една начетеност, която не е показна, а е органична част от тъканта на стиховете. В почти всички стихове сюжетите са от вътрешния, а не от външния живот.
Роман Кисьов, „Криптус и други стихотворения”, изд. „Авангард принт”, Русе, 2004.
