Борис Величков

Рояк от черни гарвани грачеха горе на височината, където се намираше Мечкино гробище. На бял кон яздеше агата Асан бей. Връщаше се от Кара Ибрахим, където беше ходил да пазарят ливадата, която се намираше на самата граница, и двата агаларски имота. Кабадайлия беше Асан ага. Като го гледаше човек, разбираше, че от него лъха могъщество. Това личеше по сърмалиите дрехи, кюстеци(1), кабадайлийски мустаци и атлазена чалма, на която имаше перо от фазан и червен рубин.
Като излезе на равното място пред Бабина вода, кривна с коня към Кайнарджата, където обичаше да пие вода. Слезе от коня и го поведе право към коритата. Конят, като пръхна, наведе се и започна да пие от бистрата, студена вода. Асан ага свали чалмата, наведе се и пи до насита, защото Кара Ибрахим го бе черпил със серт ракия. Изми лицето си, хвана коня и се изкачи на Чикура. Пусна коня да пасе, а той се поизлегна и заогледа от край до край имота си. Радваше се на имота, но погледът като стигна височината над Ямака, скръцна със зъби и продума с глас:
- Ще ми платиш някой ден! Ще мина оттатък кьошкя(2).
Ставаше въпрос за Махмуд ага, който владееше отвъд земите на село Махмутица. Не се обичаха двамата аги, често спореха за имот и кавгите често завършваха с хващане на ножа, но винаги се разминаваше.
Гледаше към високата шилеста чука и нервно тракаше с пръсти пиринчената дръжка на ножа си, който беше затъкнал в силахлъка си. Конят му кротко пасеше и само се чуваше хрупкането на картълската трева и звънтенето на пиринчения юлар.
Не можа да го задържи на едно място. Стана, яхна коня си и потегли към махалата. Като стигна барчинката върху махалата, долу по Сивеновския двор се бяха събрали няколко души и умуваха нещо. Агата подкара коня си към тях и те се изправиха смълчани.
- Какво сте решили, бре, керата? – смъмри ги Асан ага.
Напред излезе Райчо Сивенлията и проговори:
- Ага, нали виждаш, че челядта ми от ден на ден расте, та реших да направя и башкалък, та да се поразпуснем.
- Аз ли съм агата или ти, бре Райчоолу? Нямаш ли език, та да попиташ?
- Прав си, ага, но смятах, че няма да имаш против, защото си е в моя двор.
- Няма твой, няма чужд! Тук всичко е мое! Сега ти прощавам, но си направи сметка да не се повтаря, защото ще окръвтивим темела!
След тези думи Асан ага сръга нервно коня и потегли право към чифлика си.
Всички българи насядаха на ливадата и закъхарено се тюхкаха, някои дори го проклинаха. На бай Райчо от яд дори му се навлажниха очите. Другите го успокояваха, но главата му пукаше от сакънтия.
- Това не е чиляк! Това не е и турчин! Това е казълбаш! – нареждаше бай Райчо.
- Мълчи, Райчо, анджак, края му е дошъл, та е такъв лют. Илюма(3) ще му е там горе, на Мечкино гробище! – думаха Шабанлийци.
Всички знаеха, че Махмуд ага рано-късно ще му пререже гърлото.

Кучетата от чифлика отдалече усетиха агата и се разлаяха. На чердака излезе една ханъма и видя агата. Слугите се разшетаха и всичко беше готово тутакси за посрещането му. Един от слугите направи темане(4) и хвана коня за да го закара към яхъра. Агата влезе вътре, тръшна се на миндера, сключи ръце върху корема и ядосано въртеше палци в кръг. Бейката Гюлшен бавно пристъпи към него, опря се на рамото му и гальовно рече:
- Миличък, ага, какво си се закахърил? Умора ли те мъчи или някой ти е размътил мозъка?
- Ще ги науча аз тия гяури! Ще видят кой е Асан ага! Ще заплющи камшикът по скапаните им ризи! Няма вече уважение в имението! Кой каквото иска си прави!
Гюлшен прекара показалеца по посока на долната устна и брадата на агата и му рече:
- Камшик ли нямаш или власт!? Имаш и двете! Не ставай дете, което се сърди за свирка!
След тези думи агата се позасмя. Изправи се, това стори и Гюлшен, хвана го за ръката и го поведе в одаята, където спяха.
След сутрешното кафе Асан бей тръгна с белия си кон към имота. Като стигна стария бунар, погледна надолу. Жените от махалата се бяха подредили с бели забрадки, пееха и жънеха аговските ниви. Песента отекваше в отсрещния баир и се подемаше от долищата като ек от стар пиринчен чан. Тя беше тъжна и стара колкото беше старо и селището. Това беше песен, оставила отпечатъка на времето.
“Нимой ма, майчо, провадай
аговска жотва да жона…”
Една от жените съзря белия кон и веднага смъмри другите да млъкнат. Асан ага спря накрая на нивата и рече:
- Ашколсун, добре я карате! До довечера, каквото ожънете, можете да го направите на кошери, че ще се вършее. Аннадъммо(5)?
- Разбрахме! – отвърнаха жените.
След това кривна конят по посока на Карабалкан.

Друг беше Кара Ибрахим, умееше да си срежда работата. И в неговия чифлик кипеше работа, но по лицата на аргатите друго се четеше. Той беше човек тертиплия. Такъв беше и Махмуд ага. Но Асан ага нито се водеше, нито се караше. Беше го ударил право през просото.
Отдалече Кара Ибрахим видя своя комшия и се усмихна:
- Ошгелдин, Асан ефенди!
- Ошболдук! – отвърна Асан ага.
- Боюронуз(6)! – покани го Кара Ибрахим в ачик одаята, откъдето се виждаше и имота.
- Е, разправяй, какво ново из твоя вилает?
- Започна жътвата, та рекох да дойда да си оправим хесапя.
Една кадъна донесе шекерлия кафе и двамата заотпиваха бавно. Асан ага гледаше как се трудеха Ибрахимовите ратаи и промълви:
- Ашколсун, ашколсун! Това се казва чорбаджия! Как ги научи, бей аратлик, тъй да се щукат?
- Алашик маймун, камшик истемез(7)! – отвърна Ибрахим ага.
- Зорла гюзелик улмаз(8)!
- Аргатинът е като коня – продължи Ибрахим бей, – пълни му яслата, пък той знае какво да прави.
- Е, щом е кон, трябва и камшик! – каза Асан ага.
- Един кон, когато го биеш, може някой ден да те хвърли и да си строшиш главата – каза Кара Ибрахим.
- Ако я караш така, никакъв хесап не ще остане за теб – рече Асан ага.
- Времето ще покаже, аратлик! – рече Кара Ибрахим.
Асан ага бръкна в пояса си, изкара кожена кесия и подаде три меджедии на Ибрахим ага.
- Хайде, Аллах бин берекет версин! Да си жив и здрав дето ми даде ливадата.
- Аллах да ти наспори имането! – каза Ибрахим ага.
Когато се разделиха, Ибрахим ага му каза:
- Много поздрави на твоята челяд и не забравяй приказката за коня!

Бай Райчо беше излязъл към Мечкино гробище и видя на черен арабски жребец Махмуд ага. И той обикаляше имота. Като го видя, Сивенлията му се поклони и се задумаха. Махмуд ага слезе от коня, седнаха на зелената поляна и задумаха:
- Е, казвай, Райчоолу, как я карате при вашия ага?
- Какво да ти кажа, ефенди? Това не е чиляк, това е вълк! Оня ден бях решил да си понаправя башкалък за децата, че вече пораснаха. Дойде и не даде да се отдума. Спря ме! Не дава!
- Немой са кахъри, Райчоолу, дните му са преброени! Това, което заграби, ще дойде време да плаща.
Асан ага и Махмуд ага бяха доведени и заварени – Махмуд от бащата, а Асан от майката. След смъртта на бащата Асан беше преровил сандъка с имането и това беше причината за тяхната омраза. Приказваха много Райчо и Махмуд ага и се разделиха по живо, по здраво.

Мина лятото, тук-там се жълтееха листа. На Мечкино гробище на голямата суха ела грачеха рояк черни гарвани. Изцвили кон в отсрещния баир. Друг му отговори отсам. На зеленото равно място се срещнаха двамата аги. Конете нервно пръхтяха. Гледаха се продължително двамата с огън в очите и Махмуд рече:
- Дойде ти краят, бубамоолу(9)!
- Също и твоят! – рече Асан.
Махмуд ага изкара ятагана си и препусна с коня си към белия ат на Асан ага. Асан ага и той направи същото. Задрънчаха ятаганите. Конете яростно търкаха гриви. За миг се разделиха, дорде обърнат конете, и пак засвяткаха стоманените ятагани. А горе гарваните грачеха ли, грачеха. Изведнъж сърмалиите дрехи на Асан ага почервеняха с алена кръв. Наклони се атлазената му чалма, падна и конят му побягна към чифлика празен. Махмуд слезе от коня, доближи до мъртвеца и рече:
- На кучето – кучешка смърт!
Яхна своя кон и потегли към своя чифлик. Когато мина през равнината, се извика:
- Райчо-о-о, гради, гради! Я това куче го очистих!
Гарваните, усетили прясна кръв, накацаха на околните борики и пак продължиха да грачат.

(1) кюстек (тур.) – сребърен синджир за часовник Обратно в текста
(2) кьошк (диал.) – място за нощувка с вода Обратно в текста
(3) илюм (тур.) – смърт Обратно в текста
(4) темане (тур.) – поклон Обратно в текста
(5) аннадъммо (тур.) – разбрахте ли Обратно в текста
(6) боюронуз (тур.) – заповядай Обратно в текста
(7) Алашик маймун, камшик истемез (тур.) – маймуна, дето е свикнала, камшик не ще Обратно в текста
(8) Зорла гюзелик улмаз (тур.) – насила хубост не става Обратно в текста
(9) бубамоолу – по-голям брат Обратно в текста