Григор Ленков

ОГНЕНО ДЪРВО

Така и не научих името му.

В началото на март, когато другите дървета в Кайро развият напълно листата си и те добият лъскав масленозелен цвят, то, неразтворило още нито един свой лист, започва да цъфти. Какво трескаво цъфтене! Виновно сякаш за това, че е нарушило извечния неотменим закон в природата, с огромен ствол, разперило могъща корона, то се отрупва цялото с огненочервени цветове. Гледани отдалече, клоните му приличат на пламъци. Нарекох го за себе си Огнено дърво.
Древна земя на фараоните! Напомняш ми това дърво.

МОРЕ ПО АРАБСКИ

В 641 – 642 година пустинните войници на халиф Омар, предвождани от пълководеца Амр бну ал-Ас, завладели Египет и стигнали морето. Деца на пустинята, арабите за първи път виждали море и затова изумлението им нямало граници. Един от предводителите им, Муавия, написал писмо до халифа, с което искал позволение да завладее и крайбрежните острови в Средиземно море. Могъщият Омар, който през живота си бил виждал само пясъци и палми, поискал по-напред да узнае какво нещо е това морето. Отговорът на Муавия не закъснял:
„Морето – пишел той, – прилича на ужасно чудовище, върху което пъплят множество нищожни твари; едни се издигат нагоре, други се спущат надолу; в него няма нищо освен въздух отгоре и вода отдолу; когато е спокойно – на сърцето ти е тъжно, когато е бурно – дъхът ти спира; нему човек не бива да се доверява, от него трябва да се бои. Тия, дето плуват в морето, отначало се извиват като червеи, подир което се нагълтват с вода.”
Бедният халиф! Като прочел това ужасяващо описание, той не само забранил на войските си да завладяват островите, но и наредил вместо Александрия, дотогавашната столица на Египет, да се потърси друго, по-подходящо място за тази цел и по възможност по-далече от морето.
Така столица на новопокорената държава станал укрепеният град Ал Кахира, основан предишната година от самия Амр бну ал-Ас в подножието на Хеопсовата пирамида и наречен така в чест на кървавочервената звезда, която ние наричаме Марс и която в ония отдалечени дни изгряла толкова ярка, щото у арабите не останало никакво съмнение, че им възвестява победата.
Ал Кахира – Победоносната. Днешният Кайро.

ПУСТИНЯТА

На пладне, когато слънцето стигне зенита си, въздухът в пустинята гори с прозрачни като синевата пламъци. Пясъчните дюни, хълмовете, каменната планина приличат на вълни от разтопено слънце. Единствен звук – гърмът на нажежения варовик. Камъкът се рони, става на пясък, пустинята расте. Полъхне вятър и ухото ти долавя шумоленето на триещи се песъчинки.
Пустинята пресипва пясъка в часовника на вечността.