ПЪТЕШЕСТВИЕ
ПЪТЕШЕСТВИЕ
На Иван Давидков
Не носим книжка чекова във джоба,
ни купен на летището атлас.
Приседнали пред шарения глобус,
пътуваме сами до късен час.
Все тъй Европа пъстра се върти.
Блещукат долу нощните пространства,
а ние дирим други широти
и горда мисълта ни странства.
Над Атлантическия океан
висим във самолета полупразен,
завързани о стола с як колан,
като осъден на жестока казън.
Но пак не гасне порива у нас
да видим утре чудните Антили.
Нима загубва красота и власт
това, което други са открили?
Студуваме на Огнена земя,
изгаряме от зноя на Ямайка,
а в Живовци и Ясен, у дома,
въздиша по една самотна майка.
Ах, вопъл чист на майчината болка!
Ти можеш да ни върнеш роден дом,
насън да блесне Вит с една тополка
или огромната копа на Ком!
АКО УМРА
Ако умра
и моето сърце се пукне,
както зрял се пука нара,
оставете семената
на любов и вяра
от него да се пръснат.
Ако умра,
не ми покривайте лицето
с кърпа, нито с цвете,
приятелите ми да го запомнят
и да не вярват, че съм мъртъв.
Ако умра,
хвърлете ме във океана:
аз искам като него
безкраен и далечен
да остана.
Ако умра,
минута само помълчете
и не казвайте на враговете,
та дори след мойта смърт
от мен да се боят.
НА ПЪТ
На път ли тръгна, книга ми не трябва,
безгрижието на скитника ме грабва
и сам не бързам да го заглуша,
дордето пътят дава му душа.
Прекъсват сякаш нишката си дните,
предат я колелата на колите.
Навиват пътища, запридат дъжд,
пресичат бранища и синя ръж.
И разминават се два бързи влака,
и камиони профучават в мрака,
дрънчат талиги със протрита ос,
над урвите прелита дървен мост.
Дори не бива никой да се чуди
защо случайно срещнали се люде
в премеждие намират си другар,
помага на коларя друг колар,
повредата внезапна на мотора
събира двама рошави шофьора,
в морето на заседнал параход
откликва друг, притичва с пълен ход.
С добър човек се стига надалеко,
пътуването струва ми се леко
и в книгата огромна на света
по-малко тъжни – тъжните неща.
