Татяна Любенова

“Ескизи с въглен” е втора книга с разкази на известния плевенски архитект Иван Стефанов. С първата – “Песента на авлигата” – той ни засвидетелства не само умението си да създава прекрасни архитектурни проекти, но и да омайва със силата на словото. Разказваческият талант на архитекта е завиден. Малко са авторите-прозаици в днешно време, които с такава точност и оригиналност на изказа могат да ни заинтригуват и да ни накарат да четем една книга, без да спираме. Защото в нея са закодирани неща от живота ни, защото тези неща много приличат на онези, които и на нас са ни се случвали, но въпреки това са различни. Разказите от първата книга ни показаха един нов автор, в чийто стил се съчетават, по силата на таланта, най-хубавите черти на българските разказвачи.
Новата книга на Иван Стефанов носи името “Ескизи с въглен”. Неин редактор е литературният критик Марин Кадиев.
Книгата “Ескизи с въглен” съдържа 39 разказа, които засягат един по-особен период от време. Време, което днес е изключително спорно и трудно за анализиране. Време, в което за едни е имало странни привилегии и облаги, а други човешки съдби са се променяли завинаги. Време на репресии, но и на строеж, което ни кара да се замислим за стойностите в човешкия живот, за личностите и обикновените хора.
В разказите си Иван Стефанов много точно обрисува героите си. И макар някои от тези образи да ни стряскат, и макар някои от читателите да не се съгласяват напълно с всичко, вложено в редовете на тези произведения, книгата на Иван Стефанов не ни оставя равнодушни. Тя провокира мисълта ни, емоцията ни, кара ни да анализираме и преосмисляме, да намираме своята позиция и отношение към определени събития, случили се в тогавашния обществен строй. Иван Стефанов продължава да работи на литературната нива. Едновременно с тази своя нова книга с разкази, която би могла да се брои като втора от замислената трилогия “Разкази от оня свят”, архитектът ни изненада и с една по-различна книга-албум, в която са включени негови рисунки и карикатури от годините на промени. Те са публикувани в различни издания и също са своего рода “ескизи” за времето. Това са “картини от една изложба”, назовани “Рапсодия в черно”. Книгата съдържа повече от 40 рисунки на Иван Стефанов. Те са рисувани и станали обществено достояние през 1995 година. И са, само привидно, една друга страна от разноликия образ на човека Иван Стефанов – архитект, писател, художник. Привидно, защото сам той в едно свое интервю споделя, че преди архитектурата е било изобразителното изкуство. Художественото пресъздаване на света чрез рисунката и багрите е свят, който Иван Стефанов обича, от който и досега не страни, а напротив – той по своему е дълбоко вписан в него. Той е не просто познавач, а носи окото на професионалист за качествата и стойностите, които са вложени в една картина, в едно произведение на изобразителното изкуство. Затова не е странно, че перото му не само е написало онези толкова необичайни за днешното ни време разкази, но е нарисувало и образа на съвремието ни в тези не просто карикатури, а рисунки – истинско разголване на грозотата в новото ни общество, претендиращо да е демократично. Може би една от най-жестоките рисунки е върху корицата на книгата – дамоклевият меч, висящ над човека – като един въпрос: ще има ли милост и пощада за него в един толкова нечовешки свят. Рисунките на Иван Стефанов са много дълбоко свързани с българското, с българската съдба, с продажните български политици, които превръщат българина в електорална единица, а не в човешко същество. Смисълът на тези рисунки не е хумористичен, или дори ироничен. Той е саркастичен, той блика от яростен сарказъм срещу пошлостта, продажността, посегателството срещу държавността, обезсмислянето на духовните ценности, довеждането на човека до животинското, срещу разкола и безскрупулността. Бихме могли да изреждаме още и няма да сгрешим. Защото в тези рисунки е заложена авторовата позиция за случващото се в съвременния ни живот. В тях е заложена обаче и неговата горчивина и болка за превърналия се в просяк български човек, в една икономически затънала и ограбена страна, едва оцеляващ, един истински скелет, “свети електоратий”, безработен, бъркащ в кофата за смет, за да търси социалните си добавки… Тук ще видим и символа на кръста, и затворената в клетка птица – демокрация, и продажните политици, и кредитния милионер, и проспериращия простак, и независимата Темида, с ключ в задните части, която всеки може да навие, като добре й плати, и “опраната” и просната да съхне България… Когато добре разгледаш тази книга, изведнъж разбираш, че нещо те е стиснало за гърлото. Рапсодията наистина е в черно. Не е ли знак, че трябва да си отворим очите? Отговора можем да намерим в тези две родеещи се по същността си книги на Иван Стефанов – едната в проза, другата в рисунък, но с едно послание.