Христо Кацаров

НАИВНИЯТ

От живота по-хубаво няма,
ала още по-хубав да стане,
след изпитата мъка голяма,
днес на агнета връзвам гердани.

Може би да е радост наивна,
но по детски душата ми чиста
на пискюлче се радва, на гривна,
на бонбончета – ситни мъниста.

Денем, който е с дрехи вечерни,
като сянка тъмнее от нещо,
а на модата хората верни
ходят голи и пак им горещо.

На света сме и лошо видели…
И не готви по-лошо готвачът,
но за моите агнета бели
утре всички деца ще заплачат.