ЛЕБЕД КРАЙ ПЪТЯ
превод: Диана Павлова
ЛЕБЕД КРАЙ ПЪТЯ
Край чертата възпалена
на шосето в дим обвито
пролетно и лятно време
лебед като в сън прелита.
Залив пуст, необитаем,
с дъсчен под – изгнил, пропукан…
Кой да плува и сияе
лебед бял е пуснал тука?
Цял ден дрънкайки се носят
нажежени колелата,
пръска се чакъл с откоси
и се сипе до водата.
Той не чува и не вижда,
в мисли свои потопен е,
въздухът едва раздвижва
неговото отражение.
Или спи сън ослепителен
в някой навес подслонен,
от рева ли на колите
е навеки оглушен?
Или носи се блажено
с бялото крило от тук
в царството на съвършенството,
без да пуска никой друг?
ЛЕБЕДЬ У ДОРОГИ
Рядом с дымной полосою
Воспаленного шоссе
Лебедь летом и весною
Проплывает, как во сне.
Приусадебная заводь,
Досок выгнивший настил…
Кто сиять сюда и плавать
Лебедь белую пустил?
Целый день звенят колеса,
Накаляясь от езды,
Щебень сыплется с откоса,
Доставая до воды.
Ничего она не слышит,
Что-то думает свое,
Жаркий воздух чуть колышет
Отражение ее.
То ли спит она под кущей
Ослепительного сна,
То ль дорогою ревущей
Навсегда оглушена.
То ль несет в краю блаженства
Белоснежное крыло,
Во владенья совершенства
Не пуская никого.
