Ефим Ушев

ТЪГА

Човешкият ден
прогонва луната.
И мислите от нощните ми стихове
с обречената си наивност
застават срещу него…

С тъга –
по някогашното хлапе
върху кон с опашка от облаци,
погледнало към слънцето;

по детските молитви –
стихове, заключени отдавна
във бялото училище…

Сега – преглъщам всичко,
започва животът ми –
празен булевард
                със вход
                без изход!