Даниил Андреев

превод: Диана Павлова

* * *

Не жали, приятелю, за старото,
нали дълбоко някъде в недрата му
узряваха бедите и пожарите,
които днес минават през страната ни.

Остава вечно то – неръкотворното,
смъртта е справедлива в своя съд –
тя е дългът на незавършените форми,
несъумели да се изковат.

* * *

Милый друг мой, не жалей о старом,
Ведь в тысячелетней глубине
Зрело то, что грозовым пожаром
В эти дни проходит по стране.

Вечно то лишь, что нерукотворно.
Смерть – права, ликуя и губя:
Смерть есть долг несовершенной формы,
Не сумевшей выковать себя.