Робърт Луис Стивънсън

превод: Диана Павлова

ДЪЖД

Дъждът вали над всяко кътче,
над ниви и дървета,
вали върху чадъри тук,
над кораби – в морето.

RAIN

The rain is raining all around,
It falls on field and tree,
It rains on the umbrellas here,
And on the ships at sea.

ЛЮБОВ, КАКВО Е ЛЮБОВТА

Любов – какво е любовта? Сърце голямо и изтръгнато;
изстискани ръце; и тишина; и дълго отчаяние.
Живот – какво е той? На хълма – от голите била, от разстояние
да наблюдаваш как пристига любовта и как си тръгва.

LOVE, WHAT IS LOVE

LOVE – what is love? A great and aching heart;
Wrung hands; and silence; and a long despair.
Life – what is life? Upon a moorland bare
To see love coming and see love depart.

НА МАЙКА МИ

Прочете, майко, мойте рими
за времена незабравими,
и пак можа да чуеш двете
по пода стъпващи крачета.

TO MY MOTHER

You too, my mother, read my rhymes
For love of unforgotten times,
And you may chance to hear once more
The little feet along the floor.

ЖИВЕЙ, ОБИЧАЙ, ОПОЛЗОТВОРЯВАЙ…

Живей, обичай, оползотворявай тези часове нетрайни
така, че като дойде тъмната ръка на силата сияйна
да раздели единия от другия, съпруг или съпруга,
горкият оцелял да не успее да се разплаче и да се събуди.

SO LIVE, SO LOVE, SO USE THET…

So live, so love, so use that fragile hour,
That when the dark hand of the shining power
Shall one from other, wife or husband, take,
The poor survivor may not weep and wake.

НЕ ЗНАЯ КАК, НО КАТО СМЯТАМ

Не зная как, но като смятам
на времето мънистата,
смехът далечен ме задавя
с вкуса на сълзи истински.

I KNOW NOT HOW, BUT AS I COUNT

I know not how, but as I count
The beads of former years,
Old laughter catches in my throat
With the very feel of tears.