Юлий Йорданов

Името на поета, нашия земляк Красин Химирски е добре познато на ценителите на истинската поезия. Виждали сме го в какви ли не форми на лиричното слово през неговия четвъртвековен стаж в литературата, което го прави все по-предпочитан автор. Принос за това познанство определено носят стихосбирките му “Вярвам”, “Търся Атлантида”, “Звезден хляб”, “Марсианци”, “Бомба със закъснител”. Не по-малък е и делът на белетристичните книги “Отговорете, сър” и “Камбоджа се бори”.
Затова най-новата му книга “Вашингтонски рецитал” не спира да привлича интереса на все повече читатели. И затова никак не бива да се учудваме – стихосбирката е плод на един важен период в живота на поета – работата му като културно аташе на българското посолство в столицата на Съединените американски щати.
Всъщност “Вашингтонски рецитал” не е просто едно заглавие, което не е лишено от оригиналност, а запис. Точно така – запис на рецитала, който Красин Химирски изнася преди години в библиотеката на Конгреса на Вашингтон. Именно тук, в световно известната съкровищница на книжнината, свои записи са правили и такива видни български труженици на лиричното и белетристичното слово като нашият земляк Йордан Радичков, Георги Джагаров, Любомир Левчев, Божидар Божилов, Лъчезар Еленков, Петко Братинов, Лиляна Стефанова, Нино Николов и колцина още.
Нареждането на Химирски сред тях се дължи на неговото творческо присъствие в литературата. Обстоятелството, че е завършил Московския държавен институт за международни отношения, никак не му пречи да изяви своя поетичен талант. И независимо, че ежедневието му го раздалечава от литературата, заемайки различни дипломатически постове – пълномощен министър и завеждащ отдел “Култура” на посолството ни в Москва, шарже д’афер и културен аташе във Вашингтон и Джакарта – той не къса връзката си с поезията.
А може би свой нюанс внася работата му като служител по демокрация и избори в мисията на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа или преподавателската му дейност в Софийския университет “Свети Климент Охридски”, Новия български университет, Университета за национално и световно стопанство, Шуменския университет “Епископ Константин Преславски” и Американския университет в Благоевград. Опитът в дипломацията му позволява да вземе отношение по проблемите на американската поезия. Не се учудвайте – той дори защитава докторска дисертация на тема “Развитие на демократичните традиции в съвременната американска поезия”.
Стиховете на Красин Химирски са превеждани на 21 европейски, американски и азиатски езици. Самият той превежда проза и поезия от световни автори като Дениз Левертов, Джейсън Милър, Ърскин Колдуел, Виктория Холт, Прамудиа Ананта Тур, Утуй Татанг Сонтани. Негови са и сборниците със стихове на индонезийски и чувашки поети, съвременници на двадесетото столетие.
Съвсем наскоро издателството на Министерството на външните работи на Руската федерация издаде на руски език стихосбирката на Химирски “Корзина со сверчками” (“Кошница с щурци”). За отбелязване е, че в нея са събрани поетични творби, преведени от видните руски поети Римма Казакова, Пьотр Вегин, Олег Хлебников, Олег Шестински, Генадий Серебряков, Валерий Шамшурин, Анна Саед-Шах, Пьотр Градов, Валерий Краснополски, Сергей Макаров, Анатолий Вершински, Лорина Димова.
За това какъв е приемът на българската поезия от руския читател интересни мисли откриваме в предговора към книгата на Химирски, написан от поета Олег Хлебников. “Съвременната българска поезия на руски език се превежда твърде малко. А връзката между нашите езици и историческата ни съдба е толкова тясна, че ако “изпуснем” българската поезия, ние рискуваме да не чуем в себе си важна и пронизваща мелодия… За това, че първата книга на Красин Химирски на руски език излиза едва сега, и че не пълно представя неговото творчество, има и моя вина. Но да си припомним, че приживе тънки книжки са издали и Манделщам, Ахматова, Ходасевич… Независимо от това, обемът им се оказваше напълно достатъчен, за да се открои поетът. А сега, навярно, изобщо не е време за обемисти поетически томове.”
Къде е мястото на Красин Химирски в макровселената на руското поетично творчество? Отговор на този въпрос пак намираме в размислите на Олег Хлебников. “По-голямата част от стиховете на поета могат да бъдат определени като философска лирика. Дипломат, който пише философска лирика… Ако това бе въпрос на кръстословица, всеки, без да се замисля, би отговорил: Тютчев! Но според мен Химирски повече прилича на друг наш поет-философ, който няма никакво отношение към дипломацията – Николай Заболоцки. Красин е също така пантеист и Бог за него е разтворен в природата, а урбанистичният пейзаж в неговите стихове мигновено става сюрреалистичен.”
Четейки стиховете на нашия земляк, обикновеният читател среща богато изобилие от теми и сюжети, добре реализирани в техните литературни дрехи. Внимание заслужава метафоричният език, който не само предизвиква задълбочени асоциации, но и всеобхватни емоции. И това забелязваме не само в поантите, а и в тъканта на поетичното слово на Химирски. Това безспорно показва, че името му ще остане като еманация на духа.