САМУИЛ
САМУИЛ
“И като ги видял да идват в редици,
не издържал това страдание.”
Скилица Кедрин
Излязъл беше царят да ги срещне.
Не се дочуваха стенания все още,
нито молби, ни викове за помощ.
Не можеха все още да се видят
сълзите кървави на храбрите му воини,
ни оскрежените коси, ни раните, месата сини.
Напомняше предългата колона
на остър меч. И приближаваше гръдта му.
Най-скъпото да бе загубил,
да бе загинал в бран, но само
да го отмине тази участ, непосилна
за никое сърце човешко.
Но идеха, все идеха насреща неговите воини…
Врани като черни вестоносци
разнасяха далече новината,
черно слънце грейна над полето,
черен вятър завъртя вихрушки
и свърши този ден като посечен.
Просторът ослепя. За цялата земя остана
само езерото преспанско да гледа
като единствено око
с надежда в небесата.
1985
АРХЕОЛОГИЯ
“Човек бе сътворен от кал…”
Атанас Далчев
Напукана, безкрайна равнина:
тревица, сухи храсти – нищо.
Но само щом се спреш и с кирката замахнеш,
надолу щом разровиш – блясват
колони позлатени, надписи, дворци, руини –
скелетът на миналото време.
По-настрани пък е домът на онзи,
който уморен се е прибирал,
запалвал е огнището, от хляба е отхапвал
и чашата си с вино е надигал, ако е имал.
Там са сълзите и тихата му радост,
погледът във пламъците вперен,
с който той през идващия ден е гледал.
Там, наблизо, са и стъпките на знатни люде,
походката им царствена, разкошът, суетата,
че са успели да превъзмогнат тленността.
Но днеска кой съм аз над себе си надвесен?
Над сънища, над спомени, нестанали със мен;
над бездните на тъмната си кръв,
отдето изневиделица се появяват
понякога постъпки, жестове и думи,
които мен самия изненадват.
След толкоз рождества и смърт,
след толкоз блясък, след възход и съсипни,
и роб, и цар са се омесили в пръстта,
живеят роб и цар във мене
и глината, с която съм направен,
ме кара едновременно да искам
да властвам над света,
смирено да сведа глава, да коленича.
1985
