В ЕДИН ГОРЕЩ СЛЕДОБЕД
В ЕДИН ГОРЕЩ СЛЕДОБЕД
В един горещ юлски следобед,
в който дори цветята дремят,
бях будна и весела –
усещах вълни от радост,
които се надигат в мен и
искат да залеят света навън.
Природата не позволи да наруша
горещото й спокойствие.
Въздухът дори не трепна от
ликуващите ми звуци,
а дърветата,
обърнали лице към Бога,
чакаха знак да се освободят от
зрелия си плод
и да заспят.
МАГИЯ
Идат към нас през годините
Рада и Пауна, Женда и Албена,
Тиха и Цветана, Шакире и Божура.
Идат, понесли в себе си волността на Балкана,
кроткостта и унеса на голямата равнина.
Белите им усмивки озаряват пътя,
кротките им очи са параклиси за юначни мъже.
Върху покриви, овошки и мъжки сърца
грее незалязващо слънце,
огрява и камъните на оня калдъръм,
съхранил грижовно дъха на вечна любов.
…Когато си отиде от нас,
в тъмното проплаква кавал,
просветва самотна цигара,
вехне човешкият корен.
ДОПЛУВАЙ ДО НАЙ-ГОЛЕМИТЕ ГЛЪБИНИ
Доплувай до най-големите глъбини
в морето на душата.
Запознай се отблизо
с кораловите рифове,
извади от мидата бисера,
чуй шепота на безброй светлини,
които излъчва това око на душата.
Вълшебните водорасли – старинни грифове –
са оставили нежен отпечатък върху
чувствата ти – подводни езера.
Събери сигналите,
които ти изпраща това море
от чувства, светлини, сенки и съкровища,
овладявай го по малко всеки ден,
за да се чувстваш добре
и да намерят радостите и тъгите ти
нужните пристанища.
