Стефка Тотева

НЕУТОЛЕНАТА  ХАЗАРТНА  ДУША Е  ГОТОВА НА  ВСИЧКО…

Безспорно това е истината за двадесет и три годишния младеж, бивш спортист по борба /и то не лош/, свикнал да побеждава и печели. Прекъснал спортната си кариера по семейни причини, той продължил да задоволява жаждата си за силни усещания в хазарта. А там, както знаете, печалбите са  винаги по-малко от загубите и изискват постоянство. Многоглавата ламя на хазарта е винаги неутолимо гладна и въвлича с магнетизма си все нови и нови жертви… Младият мъж отдавна бил „хвърлил”  в огнената паст всичките си спестявания, скъпи вещи, препродал и протъргувал всичко ценно - дори душата си. Опустошен и отчаян, започнал да наднича към чуждото - така се заредили серията дръзки кражби посред бял ден, и то в централната част на града. Тъй като бил интелигентен и приятен на вид, вдъхващ доверие и благоразположение, младият мъж успявал да проникне и залиса продавачките на павилионите за дребни стоки.

Особено лесно се оказало „услужване ” с големи суми на многолюдни места, станало му навик безпогрешно да бърка и взема парите от месарски, зеленчукови и всякакви други магазинчета. Бил заловен съвсем случайно, ненадейно обърналата се продавачка се блъснала в него и се разпищяла, защото помислила, че той има някакви сексуални намерения. Той упорито отричал и се оправдавал, но нещата се изяснили след идването на полицията - в джоба на набедения ухажор се оказала добра сума, точно колкото трябвало да има в касата на магазинчето.

От опитни полицаи и юристи зная, че битката с хазарта е предварително загубена, тъй като хазартната човешка душа винаги ще намери начин да задоволи жаждата си.

ОБРАТНАТА СТРАНА НА ЛУНАТА

Правел впечатление на много услужлив и внимателен мъж, малко „смотан”, защото все не можел да си намери жена и да се задоми… А на село подобни явления са направо необясними - за всеки влак си има пътници… Само че за четиридесет и две годишния мъж. посоките за общуване с противоположния пол имали съвсем други измерения…Работел в кръчмата и бил любимец на децата - често ги черпел с лакомства, радвал им се и за кой ли път събуждал съчувствието на селските баби, дето му липсва семейство и деца…. Децата приемали подаръците му с присъщото им лекомислие и доверие, само дето момиченцата малко се смущавали от погледа и намеците му…

Една неделя към обяд десетгодишното момиченце  влязло в кръчмата с поръчение да купи цигари за баща си. Било в редките часове, когато посетители все още няма. Момиченцето се повдигнало да остави парите на тезгяха и се огледало за някой, който да вземе поръчката. В този момент ръката на „онзи чичко” дошла някъде отзад и вдигнала рокличката й. Вцепенено от страх и ужас, детето се опитвало да се изтръгне от молещи прегръдки и сълзливи ласки на изпадналия в сексуално опиянение селски „любимец”…

Тропнала входната врата, детето изпищяло, отблъснало разкопчания мъж и избягало. Съдебно психичната  експертиза установява блудствени действия, подсъдни по Наказателния кодекс и отвратително неприемливи по чисто човешкия кодекс на взаимоотношенията. Няма две мнения, че това е болестно състояние, което има своите причинно-следствени връзки във възпитанието, развитието и оформянето наличността на този и всички подобни мъже.

Отвращаваме се от действията им, причакващи в тъмното беззащитни жени и деца, разголени и жалки, но едва ли само наказателната  мярка може да  реши техния психично-сексуален проблем. При изтърпяване на присъдата този процес може би временно затихва, за да се прояви отново след това… И лечебна мярка е необходима да бъде приложена към тези, чиято душа е уродлива и тъмна, като обратната страна на Луната….

НОВ НАЧИН ДА ПЪТУВАШ ПРЕЗ ГРАНИЦАТА, БЕЗ ДА СИ ВАДИШ ЗАДГРАНИЧЕН ПАСПОРТ

Напоследък много хора пътуват по различни поводи извън  страната, попълват документи, чакат, тревожат се, търсят връзки  да стане по-бързо. Въобще купища грижи, които всеки нормален човек смята за необходимото зло, което трябва да преодолее. И всички ние, стриктните, дисциплинираните, изобщо не подозираме, че нещата могат да бъдат къде-къде по-леки.

С чужд задграничен паспорт можеш да обиколиш много страни… И не е необходимо да правите фалшификация и да сменяте дори снимките. Този вариант е проверен и изпробван от двама - мъж и жена, не са семейни, просто са „комбина”. Криминална. При едно гостуване при приятели, когато домакинът излиза за малко долу да пусне тото и да си купи вестник, двамата бързичко пребъркват чекмеджетата и задигат двата задгранични паспорта - на домакина и на приятелката му, с която живеят и имат намерение да сключат брак.

С двата паспорта двамата се записват за екскурзия  в пазарджишко бюро /такива сега има навсякъде, предлагат изгодни пътувания/. Никакво проблеми до часа на самото пътуване, както и след това - митничарите, оказва се, не се вглеждат твърде много в документите и в притежателите им. Така двамата безпрепятствено преминават границата - и нататък, и обратно.

Това е едно от нарушенията, за което двойката отговаря пред закона. Колкото до мъжа, той е известна личност - има „висящо” дело за кражби на автомобили, от автомобили, от апартаменти, като непълнолетен е съучастник в жестоко изнасилване. В известен смисъл при него това е въпрос на наследственост и потомственост - бащата е завършил живота си в затвора, прекарал зад решетките повече от 35 години от живота си. Но това е тема за друг разговор.

Днешният беше за възможността да се възползвате от чужд задграничен паспорт. Бъдете находчиви и хладнокръвни. Проблемите ще дойдат по-късно, а кой знае - може и да не дойдат… Толкова престъпления остават неразкрити, полицията е претрупана, следователите издъхват, прокурорите не са отзивчиви, пътят до съда е дълъг…

НАЙ-ЕВТИНИЯТ ХОТЕЛ - ОТРЕЗВИТЕЛЯТ

Все повече закъсали и закъснели се отправят на там. Разбира се, не и без деликатната, професионална и категорична намеса на органите на реда.

В отрезвителя ще ви осигурят чисто легло, ако имате нужда от лекар, ще получите лекарска грижа, ако носите в себе си голяма сума пари /и не са успели да ви лишат от нея, докато сте били в безпомощно състояние/, сутринта вежливите полицаи ще ви върнат всичко. Няма да ви изпратят с цветя, нито ще ви махат за сбогом с кърпичка. Защото те просто си вършат работата, а не играят в занимателен бестселър, освен това много добре знаят, че някои от посетителите са редовни - между срещите и разделите интервалът е кратък. Няма време за дълбоки чувства.

Възрастовата граница клони към младостта - определено подмладени са среднощните посетители. „Мъжкото начало” е все така водещо като бройка и като градус на поведение. Но има вече и доста примери за „женско присъствие”. Наскоро били приети момче и момиче - на 14 и 15 години в доста тежко състояние. Изпили по десетина водки. Изобщо водката е предпочитаното питие на почти всички възрасти. Тук-там се намират „мениджъри”, опитали лъскавите етикети на някои от уж вносните питиета.  На другия ден трудно се възстановяват, даже има случаи на алкохолно натравяне - господа търговците изобщо не се интересуват от последиците при консумацията на техните питиета…

Иде зима, става студено, опасността от трагичен финал на изпадналия в беда развеселено-немощен индивид става реална. Бъдете състрадателни, извикайте помощ, осигурете на нещастника задължителния евтин и удобен хотел. На всеки може да се случи, пък и стана дума какъв алкохол продават напоследък….

ЕДНА СЯНКА ДЕБНЕ В ХРАСТИТЕ

В онзи час, когато денят вече почти е извървял пътя към нощта, в онзи час на полумрак и сенки, когато майките викат децата за вечеря, в онзи час, когато угасва слънцето и се палят други светлини, един 42-годишен мъж беше приклекнал зад храстите на хълма и не откъсваше поглед от  групата  шумно играещи момченца и момиченца.

Интересуваха го  рокличките, невинните детски викове го караха да потръпва.

Изпълваше го нетърпение и някакво непреодолимо чувство на обреченост, знаеше, че и този път ще бъде същото… Не можеше и нямаше сили да се съпротивлява на топлите вълни, които заливаха тялото му до прималяване. Ето, сега е моментът, две от децата остават сами, другите са се разпилели, следвайки логиката на детската игра. Хваща двете деца и ги придърпва в храстите, ръцете му треперят, целият трепери, моли ги да не викат, обещава им бонбонче, само да останат при него, да ги погали, да го погалят…

Хипнотизирани и уплашени двете момиченца пристъпват назад и не смеят да гъкнат. Това, което виждат, ги парализира от страх и отвращение. Какво ли е щяло да стане нататък, ако не била бабата, която търсела внучките… Без да се колебае дръпнала пръчка от храстите и зашибала разголения мъж. Заскимтял като куче и припълзял навътре в храстите.

„Показвачите” - така ги определя полицейския жаргон, на пръв поглед не са особено опасни. Извършват блудствени действия с малолетни - и момиченца, и момченца. Районите на действие са закътани паркове, тъмни улички, усамотени пейки в кварталните градинки.

Понякога налитат и на позакъснели нощем жени, но там номерът не минава толкова лесно. Една от набелязаните за нападение жени презрително споделя на другия ден на

полицейския  началник: “То пък да имаше какво да покаже….” Обикновено това са болни хора, целият им живот минава под знака на този недъг. Ужасното е ,че такъв

човек е особено опасен за крехката детска психика. Такива хора са подвластни на силата на закона, но едновременно с това трябва и да бъдат лекувани. Само

наказанието няма лечебен ефект. Обикновено след излизане от затвора „показвачите” се връщат на старите „явки” с омекнали колене и треперещи ръце. Какво бъдеще има той, но какво бъдеще има и  детето, ще могат ли годините да заличат страшния и отвратителен спомен? Няма ли да го тласнат в обратната посока - да събудят у него интерес към преживяното. Ужасно е да се помисли, но няма ли да бъде той /след години/ скритият мъж в храстите, който с нож в ръка ще моли за ласки някое разплакано дете?

СЕДЕМДЕСЕТГОДИШЕН УЧИТЕЛ… ПО СЕКС

Тройната съдебнопсихиатрична експертиза посочва, че не страда от психично заболяване, бил е в пълно съзнание, когато е извършвал блудствените  действия, възрастта му не го лишава от възможността да изпитва сексуално удовлетворение. Слаби морални задръжки, нездрава психика, ниска правна култура, пряк умисъл. Според седемдесетгодишния пенсионер , по професия елтехник, двете момиченца /на седем и осем годинки/ сами настоявали той да ги научи на „някои неща”.

И той склонил. Нали бил добър дядо, самият той имал внучка на същите годинки. Само че нея не включил „в урока”. Три пъти подмамвал двете момиченца от блока, когато бил сам, черпел ги с дъвки, разрешавал им да свирят на пианото, да си играят с малките кученца.

Толкова много неща им разрешавал, а той в замяна искал „съвсем малко” - разсъбличал и жадно опипвал първо едното , после другото дете. Разбира се, не трябва да казват на никого, това е тайна между тримата, ако другите научат, ще стане лошо…Урокът продължавал около час. Объркани, изплашени и отвратени, двете деца наистина не смеели нито да го издадат, нито да откажат настойчивите му молби да му „гостуват” пак.

Един ден обаче по-малката се разплакала и разказала всичко на майка си. Слава богу, принудителните „уроци по секс” прекъснали. Той ще излежи присъдата си, но колко време ще е необходимо на двете деца да забравят сексуалните следобеди? И ще успеят ли?

ОПАСНИЯТ  ПЪТ

Цената е различна - за четиринадесетгодишна „компаньонка” в елитен хотел, секторът - също различен, стиловете - също. Трите непълнолетни момичета, проституиращи редовно са вероятно от тези отегчени от живота момичета, които в графата „какъв искам да стана” записват без колебание „Какъвто и да е, просто да печеля лесно и бързо”.

Че е бързо, бързо е, дали е лесно - зависи от моралните категории на практикуващите „бизнеса”. И ако за едно четиринадесетгодишно момиче може да се допусне, че има увлечения, то какво да  кажем за майката, която е своеобразен „пласьор” на стоката. Друга майка пък, разбрала къде всъщност ходи дъщеря й, когато закъснява и не се прибира, категорично отказала да я вижда повече.

„Тя и преди рядко отделяше време за мене” - ще каже само за нея „блудната” дъщеря, примирена със съдбата си. Съгласна съм, че в такава ситуация съвсем не е лесно като родител да приемеш истината , че дъщеря ти проституира, но да не проявиш желание да й помогнеш, това едва ли е позиция на близък човек. Защото близостта не се изчерпва само с грижите по изхранването и обличането/за които напоследък съвсем не достигат парите/, близостта започва оттам, където свършва възможността да купиш нещо с пари.

Изпитала съм мъките на неразбирането и  липсата на контакт се детето, затова няма да се уморя да повтарям, че основното все пак остава думата, усмивката, търпението, категоричността на позицията, а не банкнотата, която никога няма да е достатъчна, защото е спечелена от друг, не от получателя…

СБЪРКАЛ БАЩИНСКИ ЖЕСТ СЪС СЕКСУАЛЕН

Заварила го в дома си, не се учудила много, тъй като след развода с мъжа й бившите свекър и свекърва продължавали да й помагат, да гледат детето…

Свекърът и друг път  бил прекрачвал прага, защо е дошъл сега? Тя се извинила за безпорядъка, започнала да чисти, не е много за гости… „Свои сме” - ще добави с усмивка той. „Нямам кафе” - притеснено ще каже тя, „Като няма кафе, сипи нещо по-силно” - пошегувал се той.

На нея не й било много до „силни усещания”, след заминаването на мъжа й в Германия и след развода самотата притискала дните и нощите й. Извадила бутилка с останало около двеста грама бренди и предложила на неочаквания гостенин. Нататък - разговорът вървял трудно, в един момент - при споменаването на  името на бившия й мъж, тя се разплакала и признала “Още го обичам”.

Тогава той протегнал ръка и бащински я прегърнал да я успокои. Така поне тя приела жеста му. Всъщност, мислите на шестдесет и пет годишния мъж препускали в друга посока, не можел повече да се сдържа и прегръдката му преминала на „друг градус”.

Младата жена почувствала това и се отдръпнала, отблъснала го смутена и неприятно изненадана. За него обаче подобно поведение било като че ли сигнал за нападение и ожесточение. Напразно се дърпала, съпротивлявала се, молила, плакала…. Грабнал я и я хвърлил на леглото.

Съдебно медицинската експертиза доказва насилие, следи от борба и по нейното, и по неговото тяло. По-страшни и дълбоки били нараняванията в психиката на чувствителната жена, която изпаднала в депресия и виждала само смъртта - като разрешение на станалото. Чувствала се омърсена и отчаяна. Колкото и да е странно, в закоравялото ни ежедневие се срещат и такива раними човешки създания.

СМЯТАЛ СЕКСА ЗА БОРБА „СВОБОДЕН СТИЛ”

Бивш спортист по борба, осъждан условно за изнасилване, разведен, без работа - тридесет и осем годишен, той имал всички основания да се смята за нещастен, не успял в живота  и онеправдан от него. Затова посещавал често барчетата, пиел и гледал кръвнишки, както отбелязах,  имал мотив за подобно поведение - не му провървяло в живота. В един ден, подобен на всички останали, в ново барче до военните блокове влязло шестнадесет годишно момиче.

С неуспелия в живота „Рамбо”  се познавали бегло, започнали разговор, “как си”, който преминал в упорита покана от негова страна да седне на масата му. Тя отказвала под претекст, че навън я чака приятелят й, което всъщност било вярно.

„Аз пък ти казвам, че ще дойдеш не само на масата ми, но и в леглото ми!” - след тази пиянска безапелационна заповед той станал и я задърпал. С едната си ръка я държал здраво, с другата пернал през лицето уплашеното момче, което я чакало навън, и то побягнало. Наблизо била квартирата на негов приятел, вмъкнал я вътре, заключил вратата и изревал: “Събличай се!” Тя викала, съпротивлявала се, но напразно.

Малката стая била за него като тепих за борба, където той трябвало да бъде победител. И наистина успял да я изнасили няколко пъти до сутринта. По някое време съседите се събудили и запротестирали заради виковете и шума. Теглил им една благословия, нея зашеметил с един удар и продължил битката напълно в негов стил - насилие и побой. Когато на сутринта заспал, доволен от себе си, тя избягала.

След това се укривал. При залавянето му не се признал за виновен. Обвинявал нея: “Какво е очаквала от мен, аз не свалям звезди на жените, свалям им гащите!”

„ЩЕ ТИ ДАМ ДЕСЕТ ЛЕВА ДА СЕ СЪБЛЕЧЕШ!”

Подобно предложение може би няма да изплаши и притесни една жена, но ако е отправено към дванадесетгодишно момиченце, нещата придобиват доста уродлив и отвратителен образ. Още повече че действието се развива в тоалетната на малко село, където съдбата срещнала малката и тридесетгодишния мъж. Съботен ден, шумен, пазарен, в кръчмата - ударил четири ракии, замътил мисълта си, изпълнил тялото със желания.

Пъшкал и стискал главата си с ръце, никой не му обръщал внимание. Станал и след звучно освобождаване на натежалите чувства чрез уригване със залитане се отправил към тоалетната. В съседното помещение се мярнала сянка и той без много да се чуди, натиснал вратата.

Напразно детското гласче викало „Заето!”, измъкнал малката госпожичка отвътре, заопипвал я. Понеже се дърпала и плачела, той великодушно произнесъл фразата за десетте лева и стриптийза. Изплашеното дете безуспешно се опитвало да надвика шума и децибелите на музиката навън - никой нищо не чул.

Докато ръцете му шарели жадно, детето все пак успяло да се измуши от якето и да избяга разплакано при родителите си. Бащата го спипал с якето в ръце и за малко не размазал пияната му физиономия.

Като изтрезнял не помнел нищо, оправдавал се с алкохола, пил на гладно и не знаел какво върши. Обвинен в блудство, затвор, а детето продължило да се стряска в съня си и да плаче без видима причина. Кога ли невидимите нишки на страха и насилието ще избледнеят във съзнанието му….